His deadly kiss

22 💎

Ронджун почувства как стомаха му се сви. Беше се разстроил наистина много, мислейки, че другия му е ядосан и сега не можеше да спре да плаче.

Джемин държеше лицето му и го гледаше право в очите, сякаш искаше да проникне дълбоко в душата му. Дребното момче затаи дъх. Струваше ли му се, или Нана се приближаваше малко по малко?

Накрая ги деляха само няколко милиметри. Ронджун реши, че той ще го целуне и сърцето му слезе чак в петите от вълнение. Защо се развълнува така? Имаше усещането, че тялото му ще гръмне, толкова горещо бе станало наоколо.

Видя как погледът на Джемин се спря на устните му и се задържа там за няколко секунди. Ронджун неволно затвори очи, чакайки го да предприеме нещо. Усещаше дъха му по кожата си, ухаеше на силно кафе и карамел. Долови и миризмата на мъжки парфюм, което накара краката му да се подкосят.

Тръпнеше в очакване нещо да се случи, но отвори очи, когато мина твърде много време. Джемин стоеше все така близо и го изпиваше с поглед, но въпреки това не го целуна.

Ронджун се почувства като пълен глупак. Дръпна се крачка назад и изтри мокрите си бузи, опитвайки да скрие руменината им.

- Аз... Ще ида да се преоблека - измърмори той и се обърна, побягвайки към стаята си.

Затвори вратата с трясък и се подпря на нея, дишайки тежко. Какво му стана? Защо се зарадва толкова, когато реши, че той ще го целуне? Почувства, че е правилно да го направи, но въпреки това...

- Идиот - каза си сам на себе си и разроши коса ядосано.

Мамка му, Джемин сигурно го е сметнал за пълна откачалка. Господи.

***

- Какво ти е? - попита Сънг, но когато не получи отговор, размаха ръка пред лицето му. - Ронджуни?

Дребното момче се осъзна и го погледна объркано, сетне кимна.

- Попитах какво ти е - намръщи се русокосия.

- Нищо. Изморен съм - каза вяло той.

Двамата бяха в столовата, седейки един срещу друг. От десет минути Джисънг се опитваше да му привлече вниманието, но той беше толкова отнесен, че дори не го забелязваше.

- Сигурен ли си? Да не си се скарал с Джемин пак? - предположи високото момче.

- Не. Всъщност... И аз не знам. Дразни се, че излизам с Джено и вчера ми се разсърди, понеже му отказах да излезем след лекциите. По някаква причина ми стана гадно, че ми се ядоса и му направих торта.