His deadly kiss

58 💎

Днес беше денят, в който Ронджун трябваше да отиде при онзи познат на професора, за да свърши работата си. Надяваше се да се справи въпреки психическата си нестабилност и се молеше това да не му влияе.

Наложи се да се върне в апартамента на Джемин, за да вземе нещата си. Предната вечер бе останал в стаята в общежитието на Марк и Сънг, но се чувстваше неудобно, тъй като и Лоло беше там. Не искаше да им се натрапва, още повече, че леглото на Марк беше малко и едва ги побра, а на сутринта се беше схванал, за което Джун се почувства виновен.

Джемин му бе звънял няколко пъти, но той упорито го игнорираше.

Навън времето омекна и вятърът вече не бе толкова режещ. Но имаше някаква странна атмосфера във въздуха, сякаш нещо щеше да се случи.

Ронджун съблече якето си и дори не заключи, казвайки си, че няма да се бави. Тръгна директно към стаята си, събирайки нещата си в раницата, бяха му казали, че са му осигурили платно, тъй като щеше да се затрудни да го носи.

- Ронджун - каза познат глас зад него и той изтръпна целия. Джемин у дома ли си беше? - Какво правиш?

- Дойдох да взема някои неща - отвърна сухо той, мъчейки се да не го поглежда.

- До кога ще ме игнорираш? - попита Нана и се приближи. - Искам да ти обясня какво се...

- Не сега - прекъсна го Джун, - бързам.

Когато чернокосия приключи, се обърна с намерението да го подмине, но Джемин хвана ръката му, спирайки го.

- Миришеш на него - отбеляза той.

- Какво? 

- Миришеш на Джено - поясни светлокосия. - При него ли беше?

- Пусни ме.

- Ронджун...

- Моля те, пусни ме.

Дребното момче се пребори с импулса си да издърпа ръката си от неговата и го изчака сам да го остави.

Джемин кимна покорно и го освободи, отстъпвайки крачка назад.

- Ще се прибереш ли довечера? - той проговори отново, когато Ронджун вече беше на прага. - Липсваш ми. 

Чернокосия не каза нищо и се постара да излезе от апартамента възможно най-бързо.

Отдъхна си, когато се озова отново навън и вдиша дълбоко хладния въздух. Мамка му, толкова се напрягаше покрай него...