His deadly kiss

61 💎

Джемин беше седнал на масата в кухнята, докато Ронджун стоеше прав, подпрял се на плота. И двамата чакаха другия да каже нещо, а напрежението растеше все повече.

Дребното момче обгърна ръцете си, сякаш му е студено и Нана забеляза това. Стана изненадващо от мястото си и се скри в стаята си за няколко секунди, сетне се върне, носейки суичър. Приближи се до Ронджун и го наметна на раменете му, а той се смути и заби очите си в пода отново.

Светлокосия се върна на стола, за да му даде пространство и сложи ръце върху масата, ясно показвайки, че няма какво да крие.

- Е - подхвана Джун колебливо, - аз ли да питам или ти ще говориш?

- Не знам. Както ти е по-удобно на теб.

- Аз... Не знам от къде да започна. Не знам дори какво да си мисля - той сви рамене.

- Страхуваш ли се от мен? - Нана го погледна тъжно.

- Да.

- Недей.

- Онази нощ... Видях как... Все още не ми го побира ума. Ти да не си вампир или нещо такова?

Джемин си пое дълбоко дъх.

- Не съм вампир.

Всъщност Ронджун се опитва да се пошегува и да не придава такова значение на думите си, но той звучеше повече от сериозно.

- Какво си тогава? Видях как очите ти... Не мисля, че разбирам какво се случва.

Личеше си, че Джемин не е сигурен дали да му каже или не, но в крайна сметка реши да бъде откровен.

- Не съм вампир - повтори той. - Аз съм инкуб.

- Инкуб? - зяпна Ронджун.

- Демон - поясни по-големия. - Демони, които се хранят с женската жизнена енергия.

Чернокосия беше толкова шокиран, че за малко главата му се замая.

- По принцип това се случва, когато инкубът преспи с жена. Храни се, докато жената спи.

Толкова много въпроси се завъртяха в главата на Ронджун, че съвсем се обърка.

- Аз съм малко по-различен инкуб - добави Джемин. - Не ми се налага да спя с жена, за да взема силата й. Достатъчно ми е само да я целуна.

- Какво?

- Ако целуна някого, той умира. Разбираш ли? Не мога да го контролирам, то е вътре в мен.