His deadly kiss

12 💎

- Студено ли ти е? - попита Джемин, докато отключваше вратата на апартамента.

- Малко - подсмръкна Ронджун. Вечер ставаше доста студено и носа му се бе зачервил от силния вятър.

По-голямото момче отвори и го пусна да мине пръв. След като оставиха якетата и обувките си в коридора, Нана се запъти към хола и пусна климатика.

- След малко би трябвало да се стопли - каза той.

- Спокойно, добре съм.

- Успя ли да хапнеш през почивката?

- Всъщност не. Нямах време да...

- И не си ял цял ден?! - прекъсна го светлокосия.

- Хапнах малко сутринта...

- О, я стига. Не може така. Ще ида да видя какво мога да сготвя.

Джемин влезе в кухнята и дребното момче го последва.

- Можеш да готвиш? - изненада се то.

- Да. Налага се, когато живееш сам.

Нана отвори хладилника, но вътре не видя нищо, което би могло да свърши работа.

- Защо, по дяволите, тук няма нищо? - намуси се той.

Ронджун се изкикоти тихо.

- Май ще останем гладни.

- Не, в никакъв случай. Отиваме на пазар.

Чернокосия спря да се смее, подпирайки се на плота.

- Пазар ли? Но аз нямам пари в себе си и нищо не мога да...

- Спокойно, аз ще платя всичко.

- Но така няма да е честно - възрази Хуанг.

- На кого му пука? Да вървим.

Джемин сграбчи ръката му и го задърпа към коридора. Облякоха се отново и излязоха, а навън вече се бе стъмнило.

- Къде ще идем? - попита Ронджун, докато вървеше до него.

- В близкия супермаркет. Там има всичко, което ни трябва.

- Леле, в този квартал всичко ти е под ръка.

- Така е - усмихна се Нана.

Отне им известно време да напазаруват, тъй като Джемин постоянно се спираше пред щандовете и го питаше дали иска нещо. На Ронджун му стана досадно да му показва всяко второ нещо и накрая го заряза с полу пълната количка, тръгвайки сам из магазина.