His deadly kiss

18 💎

- Ронджун, по-полека! - възмути се Джено, докато го наблюдаваше.

Ронджун бе изял три големи парчета бисквитена торта и сега тъкмо започваше с четвъртото, когато се задави.

- Вземи - русия му подаде чашата си със сок, която дребното момче грабна веднага и изпи на един дъх. - Къде побра всичко това?

След като Ронджун най-после успя да си поеме дъх, го погледна извинително.

Джено го бе довел в едно доста приятно заведение. Диванчетата бяха ниски и удобни, светлината бе приглушена, а обстановката - много спокойна. Останалите клиенти разговаряха нормално помежду си, имаше витрина с изложени торти и пасти, както и меню с всякакви напитки и други вкусотии.

- Съжалявам - изфъфли Джун, - просто обожавам тази торта.

- Изобщо не забелязах - извъртя очи по-големия. - Знаеш ли колко е скъпа? А?

Дребното момче се изчерви. Всъщност изобщо не бе погледнало цената.

- Нали каза, че ти ще плащаш? - сопна се Хуанг.

- Това не значи да изядеш цели три парчета!

- Ами съжалявам!

Джено веднага омекна, виждайки червените му бузи.

- Не се тревожи - каза след това. - Яж колкото искаш. Да не ти стане тежко после.

- Няма. Веднъж изядох цяла такава торта сам и не ми стана нищо - похвали се чернокосия.

- Ти си като бездънна яма - изуми се Джено.

Ронджун се ухили широко и когато се увери, че кашлицата му е напълно преминала, продължи с бисквитената торта.

Джено подпря брадичка на ръката си, заглеждайки се в събеседника си. Огледа добре чертите на лицето му и се усмихна неволно.

- На какво се усмихваш? - попита Ронджун с пълна уста и се огледа. - Да не видя някой познат?

- Не. Усмихвам се на теб.

- Защо? - учуди се той.

- Сладък си.

Лицето му отново пламна и Джун сведе глава, не знаейки какво да каже.

- Моля те, не ме зяпай така - притесни се, след като забеляза, че другия не спира да го гледа.

- Защо?

- Неудобно ми е.

- Съжалявам, но не мога да се стърпя. Може ли да те взема вкъщи с мен и да те закача на стената, за да те гледам цял ден?