His deadly kiss

36 💎

Ронджун се размърда в леглото и сънено отвори очи. Още докато фокусира влизащата през прозореца светлина, болката нахлу в главата му и той изпъшка. Хвана се от двете страни и направи гримаса, изправяйки се до седнало положение внимателно.

Стресна се, когато видя Джемин да седи на стол до леглото му, скръстил ръце на гърдите си.

Зачуди се дали трябва да каже нещо, но нищо не му хрумна, затова си замълча и се направи, че гледа някъде другаде. Как се бе озовал вкъщи?

- Вземи - каза Джемин и му подаде блистер и чаша вода.

- Какво е това? - обърка се той.

- За главоболието.

Ронджун кимна и послушно изпи едно хапче, връщайки му обратно чашата.

- Наспа ли се? - попита Нана, но в гласа му си личеше, че не е в добро настроение.

- Не съвсем.

- Разбира се. Беше пиян до шия.

Дребното момче му хвърли бегъл поглед.

- Ти ли ме прибра?

- Не. Приятелите ти те довеха. Беше заспал.

- Ясно.

- Кое му е ясното, Ронджун?! - изведнъж той повиши тон, с което стресна чернокосия. - Ходиш на клуб, напиваш се и приятелите ти те прибират. Кое точно е ясно в това?

- Защо крещиш?

- Защото съм ядосан! - тросна се Джемин и нервно разроши коса. - Бог знае какво си правил там.

- Какво мислиш, че съм правил там? - той се изправи още малко.

- Именно. Не знам какво си правил. Но състоянието, в което беше, ми подсказва, че не си си седял кротко на задника.

Ронджун въздъхна раздразнено и прехвърли крака от ръба на леглото, с намерението да отиде в банята.

- Не ми се спори точно сега, боли ме главата - каза той и мина покрай него.

Джемин обаче го сграбчи за ръката и го върна, събаряйки го отново върху леглото. Хуанг затаи дъх, когато той се надвеси над него, слагайки ръце от двете му страни.

- Предполагам, че усещаш колко съм ядосан - почти изсъска Нана. - Затова не ме дразни.

- И какво общо имам аз с това, че си ядосан?! Твой проблем си е.

- Ронджун!