His deadly kiss

39 💎

През следващата седмица двамата се разбираха доста добре. Някак оправиха щетите в апартамента и Джемин повика майстор, който да смени прозореца в стаята на Ронджун. Купи и нов матрак за леглото му и сега дребното момче спеше без проблем.

Ронджун се успокои, когато разбра, че другия не бе намерил скицника му с рисунката на зловещите очи. Не знаеше защо, но не искаше той да знае за нея.

Джемин се отнасяше прекрасно с него. Правеше всичко, което Ронджун поиска, даже дори повече. Понякога се престараваше.

Чернокосия се радваше на вниманието му, но от време на време имаше нужда да остане на саме със себе си. Въпреки това не смееше да му го каже, не искаше да го отблъсне и то сега, когато нещата бяха повече от добре.

Сега Ронджун се изчервяваше докато рисуваше голото тяло на Джемин. Моделът се стараеше да не гледа към него, иначе щеше да се размърда и да... стане беля. Джун опитваше да е съсредоточен, но споменът от онази нощ нахлу в главата му и той се засрами от себе си, припомняйки си как бе свършил толкова лесно заради него.

Следеше изкусно линиите и формите на красивото му тяло и си мислеше как също иска да го докосне. Обръщаше повече внимание на торса и си играеше с изпъкналите вени по ръцете му, тъй като не искаше да поглежда по-надолу. Когато професорът влезе и обяви краят на тези часове за практика, той си отдъхна и започна да събира нещата си, докато Джемин стана, за да се облече.

Чернокосия изведнъж се сепна, когато някой сложи ръка на рамото му и извърна глава, срещайки топлите очи на Нана.

- Измори ли се? - попита той загрижено.

- Може би малко - Джун се отпусна и сви рамене, закопчавайки раницата си. - Рисувам от три часа, схванах се тук.

Високото момче се засмя и хвана ръката му, преплитайки пръстите им.

- Ръката ти трябва да почива - каза той и я вдигна към устните си, целувайки я нежно, - ти също. Какво ще кажеш да отидем в кафенето? 

- В този сняг? - смръщи вежди Ронджун недоверчиво.

- Ще те нося на гръб и няма да потънеш.

- Ей, не съм толкова нисък - сопна се той.

- Да. Снегът е натрупал прекалено много - пошегува се Джемин, с което си спечели удар по рамото.