His deadly kiss

94 💎

- Добре ли си? - попита Джено, приближавайки се.

Марк стоеше на пода в апартамента и разтриваше китката си.

- М? - той надигна глава.

- Боли ли те? По-рано видях как си удари ръката - напомни той и му подаде лед, увит в кърпа. - Вземи. Може оттока да спадне.

Чернокосия несигурно го пое и го сложи върху ръката си, наистина го болеше доста.

Шинби ги бе взела от онази гора, докарвайки ги в апартамента, който понякога използваше, за да се махне от големия им брат. Не беше кой знае какво, но бе по-добре от това да стоят на студа.

- Къде отиваш? - Джено погледна към сестра си, която тъкмо влезе в стаята.

- В имението - отвърна тя, закопчавайки ризата си.

- Какво ще правиш там? - намръщи се той.

- Ще държа Мунбин под око.

- Ще бъдеш ли добре? - Джено застана срещу нея, а тя му се усмихна топло.

- Разбира се. Той няма да ме нарани, знаеш го.

- Вече не знам какво е способен да направи.

- Какъвто и да е, той ни е брат. Едва ли ще ми посегне.

- Все пак внимавай.

Русия изпрати сестра си до вратата, но още имаше угрижен вид.

- Спокойно - каза Шинби. - Всичко ще е наред.

Момчето кимна, а тя помилва лицето му нежно, сетне излезе.

Беше й толкова благодарен.

В онзи момент, когато паднаха в реката, телефона му стана ненужен, но гривната, която носеше на крака си, работеше при всякакви условия. Използваше се за спешни случаи с въведен код, който да изпрати сигнал на определен член от семейството, в зависимост от кода. Ако не се бе сетил за тази гривна, сега сигурно още щяха да стоят в гората и да се чудят как да се измъкнат с този тежък припаднал инкуб.

Джено въздъхна и отиде в стаята, в която бяха сложили Джемин. На пръв поглед изглеждаше, че спи спокойно, но не беше сигурен какво сънува всъщност.

Джемин не се събуждаше. Не знаеше причината за това, а вече бе минал ден от случката. Той също беше уморен, но не можеше да си легне и да ги остави без надзор.

Имаха една седмица. След точно седмица, ритуала щеше да започне. Беше убеден, че няма как да се състои без него, но въпреки това знаеше, че Бин винаги намира вратичка в нещата. Щеше да го направи дори без него, ако изобщо беше възможно.