His deadly kiss

32 💎

Вечерта Ронджун се затвори в стаята си. На вечеря не си бяха казали почти нищо и дребното момче побърза да се изниже. Отново ли щеше да го отбягва заради някакви глупави съмнения? 

Чернокосия се бе свил в леглото си, а стомаха го болеше леко. Не можеше да си намери място, понеже не му се спеше още и само се въртеше.

Стана изнервено и се приближи до бюрото си, изваждайки скицника от шкафчето, където го бе скрил. Светна настолната лампичка и се загледа в рисунката. Онези познати червени очи се взираха в него и сякаш му се присмиваха.

Какво се очакваше да направи? Защо се чувстваше толкова отговорен?

Спомни си думите, написани в онзи дневник. Там, където се споменаваше за някакъв спасител. Звучеше като съдба. Като бреме, което да носиш на раменете си.

Дребното момче изсумтя и върна скицника обратно, затваряйки рязко чекмеджето. Защо всичко трябваше да е толкова сложно? Защо около Джемин имаше куп тайни?

Е, тези тайни не бяха негова работа. Какво му пукаше изобщо?

Вече бе станало късно, а Ронджун рееше поглед през прозореца към спокойно падащите снежинки. Зачуди се какво ли прави Джемин сега. Нищо нямаше да загуби, ако отиде и провери.

Чернокосия стана от леглото и излезе от стаята, вървейки почти на пръсти. Насочи се към неговата спалня и сложи ръка на дръжката, натискайки леко. Подаде глава вътре, беше тъмно. Огледа се и видя нежното лице на Джемин, огряно от луната, чиято светлина влизаше от прозореца. Краката му сами тръгнаха към високото момче и Ронджун се приближи до леглото, коленичвайки. Вгледа се в чертите на съквартиранта си, явно спеше дълбоко.

Видя как дългите мигли хвърляха сянка върху бузките му, полуотворените плътни устни, рошавата коса, падаща немирно по челото му. Беше красив. Адски красив.

Ронджун неволно вдигна ръка и докосна кичур от косата му, измествайки го встрани. Нямаше как този ангел да е убиец, нали? Той беше самото превъплъщение на красотата, нямаше начин просто.

Стомахът му се сви, изпитвайки желание. Очите на Джун се смъкнаха към розовите му устни, който се размърдаха леко. Искаше да ги целуне. Беше любопитен какъв вкус имат. Искаше да разбере...

Без да осъзнава, започна да се приближава бавно към него. Джемин нямаше да научи, ако го целунеше сега, нали? Нищо нямаше да стане.