Глава 1

15.7K 353 67
                                    

   **** Л. Б. ****
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО НА ВСЕКИ ЕДИН, КОЙТО ПРОЧЕТЕ ВСЯКА ЕДНА ОТ ГЛАВИТЕ МИ. ПИСАХ ТАЗИ КНИГА С МНОГО СЪМНЕНИЯ И ЛЮБОВ. ПУБЛИКУВАМ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, НО ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА!!! 🔞🔞🔞ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, ЧЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРЕКАЛЕНО ИНТИМНИ И НЕЦЕНЗУРНИ СЦЕНИ В ГЛАВИТЕ🔞🔞🔞.
НО КАТО ЦЯЛО СЕ НАСЛАЖДАВАЙТЕ, ДАНО ВИ ХАРЕСА!!!

**********

   Стоя и се взирам в образа в огледалото. Истината е, че не мога да се позная. Очите ми са подпухнали, кръговете под тях са огромни, кожата ми е посивяла от липсата на слънце, устата ми е суха и напукана, носът ми е червен. Пълна катастрофа! И как няма, от две седмици не съм си вдигала задника от леглото. Може би ходих няколко пъти до кухнята, но само за чаша вода или солена бисквитка, защото какво и друго да сложех в стомаха си, не се задържаше повече от тридесет секунди. Абсолютен кошмар!

    Бях сложила край. Той ми изневери по дяволите, какво трябваше да направя. И то не къде да е, а в собственото ни легло или по-скоро неговото. Оставаха ми шест месеца до държавните изпити и щях да се пренеса в неговия апартамент.

  Следвам психология. Човешката душевност ме вълнува откакто станах на десет. Живеехме в предградията на Реддинг Калифорния, на прекрасна спокойна улица. Татко Ханк пътуваше често, но когато си беше у дома ни отделяше цялото си време. Майка ми Клара е домакиня за пример и обичаше да събира съседските приятелки, всеки следобед на сладки и кафе, докато ние децата си правехме наше си чаено парти в градината. Имах чудесна най-добра приятелка. Кейт беше съвършеното момиче. Красива, мила, безкрайно отзивчива, лъчезарна, поглъщаше погледа на всички с необичайно слънчевия си дух. Прекарвахме часове в безкрайни игри и фантазии за бъдещето. Искахме и двете да станем лекарки. Обличахме белите престилки и преглеждахме всичките кукли до една. Вярвахме, че един ден можем да излекуваме всички болни хора, или поне така ставаше с куклите ни.

    И тогава майка ѝ се разболя. Бяхме прекалено малки, за да успеем да я излекуваме и ракът я отнесе твърде бързо. Кейт се затвори и през следващата година почти нямаше време за игри. Отделяше всяка секунда да бъде до майка си и аз я разбирах, просто ми се щеше да можех да ѝ помогна. Но никой не можа, Шанън почина след шест месеца и Кейт не успя да го понесе. Беше едва на единадесет. Баща ѝ започна да пътува, намери своя начин да превъзмогне загубата на жена си и Кейт оставаше все повече сама.

ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now