ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 33

ЕМА

Истината е, че съм готова отново да летя с Раян и до най-далечната точка на света.

Да вярно е, че стомахът ми отново направи няколко цигански колелета по време на кацане, но всеки страх, всяко съмнение, отдавна бяха изчезнали, когато този мъж държеше ръцете ми. Той се превърна в моята константа и без значение на колко хиляди метра височина съм, тялото му винаги ми носи сигурност.

Лондон! Виждала съм го само по картички и филми, но нищо не може да бъде сравнено с реалността. Един град роден в друго време, от друг свят, в друга реалност.

Още с излизането от летището обратното движение ми взе акъла. Непрекъснато мислех, че ще се ударим в нещо. Вековна и модерна архитектура се отместваха пред лицето ми, а аз не можех да реша на къде да погледна първо.

Обичам Л. А., обичам океана и топлото време. Обичам аромата на сол и слънчеви палми, но тук в тази епоха на кралства и величествени дворци се чувстваш като в приказка.

- Раян, приказно е! - говоря с глава изкара през прозореца на колата, въпреки жилещия вятър, не мога да спра да поглъща преминаващите през очите ми забележителности.

- Още нищо не си видяла скъпа.
Обещавам да намеря време да те разведа!

Настанихме се в хотел Savoy, отново с богата история и невероятна гледка към река Темза. Жалко, че през декември тук е толкова студено, но пък Коледния дух вече е завладял всяко кътче на града, придавайки усещане за уют и топлина, разкош и магия.

- Аз трябва да изляза, но обещавам, че няма да се бавя!

- Сега ли? - та ние току-що пристигнахме.

- Знам скъпа, но работата ми не търпи отлагане. Съжалявам. Ти си почини, а като се върна ще слезем за вечеря. - той се приближава и докосва нацупените ми устни за малка целувка. Не искам да тръгва, но нямам избор. Кимам му в отговор и оставам загледана в него, докато тялото му не се скрива зад врата.

Сама съм в огромната стая, която прилича по скоро на едноетажна къща, отколкото на апартамент и решавам, че ваната може би ще е най-доброто средство да се отпусна и да преживея часовата разлика.

РАЯН

Е, отново съм в Лондон. Не съм идвал от две години, а наистина обичам този град.