ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 36

РАЯН

Сигурно вече обръщам четвърта или пета чаша. Промяна няма! Алкохолът само изгаря гърлото ми, но не може да утеши самотата, нито да притъпи болезненото пулсиране на сърцето ми. Не успява да омае съзнанието ми и да заличи всички обвинения, които протестират в главата ми. Можех да постъпя по друг начин, можех да кажа много повече, можех да направя още хиляди неща, но аз се примирих с решението ѝ. Това ме убива!

До сега не съм смятал, че имам шанс да открия човек като нея, не мислех, че съм способен да обичам, нито да искам семейство. А аз искам, искам всичко с Ема, но тя си тръгна по дяволите! Не бях способен да я спра, мамка му! Изпивам на екс поредната чаша и я блъсвам шумно в бара. Звука отеква около мен и бармана леко се сепва.

- Още едно! - той дори не отговаря, а изсипва последното останало количество от бутилката. Пресуших я цялата, а промяна няма!

- Изглеждаш ми самотен! - примамлив женски глас привлича вниманието ми и за миг ме изкарва от мъглата, в която съм потънал. Извръщам се надясно и погледа ми попада на съблазнителна брюнетка. Косата ѝ е гарваново черна, подстригана на черта. Облечена в подобие на рокля в ярко червено, която едва покрива пищните ѝ гърди. Кратка ѝ са кръстосани и набират плата нагоре, което не оставя много на въображението, за това какво се крие отдолу. Държи чаша с кехлибарена течност и палаво отпива, полагайки езика на запотеното стъкло, докато изчаква отговора ми. Красива и достъпна! Точно с каквито съм бил! Кратко удоволствие, моментна утеха и вечна празнота. Това носят жени като нея. Преди обаче ми стигаше.

- Защо смяташ така? - отпивам и аз и се съсредоточавам върху влажните ѝ сочни устни.

- Пиеш шеста чаша, а все още си сам! - пърха с мигли насреща, не спирайки да ме подканя, а зелените ѝ очи обхождат тялото ми, спирайки се на члена ми. Свенливостта ѝ е чужда, директността ѝ крещи на среща ми, готова е да ми даде всичко, което има, без дори да съм си поискал.

- Е, вече не съм! - усмихвам ѝ се, а думите ми ѝ носят навиждана наслада. Мисли си, че съм лесна плячка и вече съм в мрежите ѝ, но далеч не осъзнава, че съм абсолютно безразличен към изкуствената ѝ красота.

- Какво мислиш да правиш тази нощ? - Много неща, но те не включват теб! Сигурен съм, че мога да я изчукам дори по-бързо от колкото мога да допия последното си питие, но желание липсва. Напълно съм наясно, че това няма да ми помогне, нито да ме накара да спра да мисля за Ема. Даже напротив. Дори в момента стоейки срещу тази жена, аз виждам нея. Знам, че винаги ще я виждам и това ме ядосва. Осъзнавам, че никоя жена не би могла да събуди интереса ми по какъвто и да е начин, защото никоя не може да е, като моята Малинка.