ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 42 🔞

Безкрайно се извинявам на всички, заради липсата на глава през изминалите дни. Обещавам да се реванширам и да кача още утре или в други ден следващата. Обичам ви и ви благодаря, че продължавате да четете историята ми! Всеки прочит е усмивка! ❤️❤️❤️

ЕМА

Приятното декемврийско слънце, намига през прозорците на детската ми стая, а аз все още съм сгушена в ръцете на Раян. Нетърпението на коледното утро ме е завладяло и не мога да остана и миг повече в леглото.

Измушвам крака от топлата завивка и поглеждам спящият мъж до мен. Справи се прекрасно скъпи мой! Поставям малка целувка на бузата му и той леко се размърдва. Не, не още! Поспи още малко, защото трябва да занеса подаръците. Изваждам кутията от дрешника и обличам халата си.

В коридора ухае на ароматно кафе, което значи че родителите ми са вече будни. Изтичвам бързо до елхата и подреждам подаръците си до останалите кутии.

- Ема, будна ли си? - гласът на мама ме стряска.

- Да сега идвам!

Откривам я в кухнята да вади последната палачинка от тигана.

- Всичко е готово за закуска. Раян събуди ли се?

- Още спи! - взимам две чаши за кафе от шкафа, имам нужда от сутрешната си доза кофеин.

- Миличка, той наистина е прекрасен младеж и те обича ужасно много! Всеки път когато те погледне, очите му блестят по различен начин. Погълнат е от теб и това ме прави толкова щастлива. Бащата ти също много го хареса, затова да знаеш скъпа имате пълната ни подкрепата! - думите ѝ ме даряват със спокойствие. Знаех, че ще го харесат, но одобрението и обичта, които усещам в гласът ѝ ме убеждават за пореден път, че сърцето ми не греши.

- Това е добре, защото Раян иска да се оженим съвсем скоро!

- Скоро? - изненадата в погледа ѝ не закъснява.

- Скоро, като след двадесет и пет дни! - обръщам ѝ гръб, докато наливам кафето, защото съм убедена в паниката, която в момента превзема тялото ѝ.

- Ема! Това е невъзможно! Как се подготвя сватба за три седмици! Миличка, защо бързате толкова?

- Спокойно мамо! Поканите са готови, след като се върнем в Ел.Ей. ще ги изпратим. Двамата с Раян решихме тържеството да е в неговия дом, защото не искаме шумна сватба, след всичко което се случи. Аманда се е заела с подготовката, а ти я познаваш, тя е като старшина от армията, приготвила в всичко. Остана само да избера роклята си! Затова се надявам да ми дойдеш на гости другата седмица и да отидем на пазар. - очите ѝ се пълнят със сълзи. - Не искам да се разстройваш , всичко ще е наред!Нали? - приближавам се към нея и се сгушвам в ръцете ѝ! Обичам маминия аромат!