ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 3 🔞

****Л. Б. ****
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО ПРОЯВИХА ИНТЕРЕС КЪМ КНИГАТА МИ. 🔞🔞🔞 ПРОДЪЛЖАВАМ ДА КАЧВАМ УТРЕ***

Глава 3

Цялото ми тяло се сковава, кръвта се отича от лицето ми. Усещам само горещата ръка на Аманда, докато очите ми проследяват Тревър, който се натиска с къдравото момиче от преди две седмици. Той не ме е видял със сигурност, защото е погълнат от танца с нея. Господи ще полудея! Не мога да помръдна и не мога да откъсна очи от тях. Ушите ми са заглъхнали.

- Съжалявам, не мога... - казвам с устни на Аманда.

Не знам от къде намирам сили, но краката ми сами ме изправят и хуквам на вън. Не съм разбрала как съм излязла от бара.
Студеният въздух ме обгръща. Успокоява кожата ми и дробовете ми се отварят за пръв път от няколко минути, за да си поема въздух. Трябва да забравя, по дяволите! Да изтрия тази картина на тях двамата от съзнанието си. Алкохола не е достатъчен. Обръщам глава и го виждам - красивият непознат, облегнал се е на стената пред бара. Ръцете му са в джобовете, краката му са един пред друг. Главата му леко е приведена и ме наблюдава. Като парализирана съм! Защо този мъж ми действа така? Кара ме да забравя дори образа на Тревър с онази. Изправя се от стената и се приближава към мен, не мога да помръдна.

- Добре ли си - гласът му е топъл и леко дрезгав. Думите сякаш проникват в мен. Близостта му е изключителна. Мога да усетя топлината, която гърдите му излъчват и онзи омайващ аромат на мускус. Диша тежко, също като мен. Не знам какво да кажа. Добре ли съм? Май не!

- Да, така мисля - лъжа, изобщо не съм добре. Току що видях бившия ми, да се натиска в бара с момичето, с което ми изневери! Сега стоя срещу теб и не мога да помръдна, заради необяснимото влияние, което ми отказваш. А дори не те познавам!!! Подсъзнанието не може да си затваря устата. Сбъркана работа. Но трябва да забравя. Образът на Тревър трябва да изчезне. Мислите ми не спират да се лутат из главата ми.

Той се усмихва, сякаш осъзнал, че "Да", всъщност е абсолютна лъжа.

И тогава тази усмихва ме поглъща, мислите ми изчезват и правя нещо, което никога не съм и смятала, че ще направя. Протягам ръка и го хващам точно там, къде двете копчета на ризата му загатват за съвършената му гръд, дърпам рязко и още преди да усетя просмукващото се в мен електричество, впивам жадно устни в неговите. Сякаш той е моят шот на забравата.