ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 24

За тези, които ме сръчкаха и за онези, които им се ще да сръчкват 😂😂😂😂 VanesaGarkova IvelinaStoianova.... Обичам виии 😍😍😍😍❣️❣️❣️❣️

РАЯН

След като чувам как вятъра отнася и последния звук на Range Rover , вече знам, че няма да я видя.

Благодарен съм на алкохола за подкрепата, защото съм обеден, че ако не бях пиян, нямаше да мога да я пусна. Спиртът потиска всичките ми сетива и ме прави безчувствен боклук. Знам, че ако съзнанието ми беше бистро нямаше да се стърпя на молба в очите ѝ да не ѝ позволявам да си тръгне, щях да впия пръсти в кожата и да не я пусна да направи ѝ крачка.

Но нямаше смисъл.

Нямам право да я имам, дори и да е моя. Нямам право да я задържа, макар и да не искам нищо друго, повече от това. Мракът в животът ми е безпощаден. Миналото ми е като черен мазут и ще полепне по изкусителната ѝ красота, тайните на семейството ми ще я повлекат със себе си, унищожавайки невинността ѝ, а гневът в мен ще я погуби.

Нямам право да бъда егоист.

Стоя до прозореца на спалнята и се надявам просто тя да е добре. Надявам се чувствата ѝ към мен да се отидат така бързо, както са се появили. Сърцето ми се свива, защото аз ще живея със моите винаги. Тя не е като мен, сърцето и е голямо, пълно с любов и знам че ще открие човек, който да я заслужи, да заслужи да бъде негова.

- По дяволите! - тази мисъл подпалва гърдите ми, но аз нямам избор, правя го за нея.

Отварям чекмеджето и виждам обицата. Така ѝ не успях да ѝ я върна. Нямах възможност да ѝ разкажа, как това малко бижу беше останало в мен. Да ѝ отговоря на въпроса ѝ "Защо ме наричаш така". Ароматът ѝ вече се е изпарил от него, но не и от съзнанието ми. Той винаги ще остане там!

Лягам в леглото и поглеждам към тавана, така и не показах спалнята си, кожата и не успя да остави отпечатъка си върху завивките, затварям очи и я виждам мокра, само по хавлия, косата и е разпиляна по раменете, кожата и е леко настръхнала, а сочните й устни ме подканват да ги вкуся....Моля се нощта да ми прости и да ме остави да я сънувам....

" - Ти си шибан боклук Изабела! - татко пак е пиян. - Ти и малкия суполанко, сте нищо без мен! Глупавият ти баща вече не става за нищо! Ако не бях аз ти отдавна щеше да си станала за посмешище ! Разбрали! - тупппп - юмрукът му среща лицето й, а аз треперя в скрит зад врата. - Затова скъпа моя, дори и всичките пари на татенцето, не могат да променят, това което направих за теб. Затова се обади още утре на адвоката си! Ясен ли съм? Тези акции са мои, ако не искаш синчето ни да си получи заслуженото! - плясссс, чувам как голямата ръка на татко се удря в лицето на мама и аз пищя....