ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 16

На всички вас ПРЕКРАСНИ МОИ!!! Освен Благодаря и Обичам вииии, друго не знам какво да кажа!!! 🥰🥰🥰🥰😍😍😍😍💖💖💖

Ема

Имам чувството, че всеки момент някой ще изсипе отгоре ми голяма кофа с ледена вода и хоп аз ще се събудя! Ще се събудя от това вълшебство от чувства, което се е загнездило в сърцето ми и вече диша и живее свободно.

През последните 48 часа се изгубих между хилядите емоции на всеотдайно привличане, безгранично желание, тръпнеща чувственост и неконтролируема поход, всичките подправени с щипка разочарование и малко страх. Това единствено усещане на допълване, на абсолютното съединяване на двама души, които едва се познават, но се усещат по добре от всичко друго, няма друго име освен любов. ЕДИНСТВЕНА любов!

Онази, която, ако имаш късмета да срещнеш и възможността да изживее, значи си един от любимците на съдбата.

Такава любов, човек не може да сбърка. Тя не познава въпроси, нито съмнения и несигурност. Такава любов не се познава само със сърцето, тя се чувства с цялото тяло.

Защото моето тяло трепти и усеща Раян със всяка частица. Той ме е погълна из основи, и аз знам, че за мен обратен път няма. Обречена съм да съм влюбена в този мъж, от първия миг в онзи тъмен бар, когато ме докосна.

Сега обаче само броени дни, след като го срещнах за първи път, аз пътувам в колата му обратно към апартамента си и изпитвам панически страх, че всичко може да свърши.

Никога не съм била галеник на съдбата. След като тя ми отне Кейт и не ми позволи да и помогна, аз се затворих и допуска много малко и много трудно хора в сърцето си.

Раян, той взе моето, все едно никога не ми е принадлежало! И сега се чувствам като в капан на неизвестното и несигурно бъдеще, преливайки от въпроси Дали... , До кога, Ами ако.......

От както се събудих тази сутрин, се страхувам да го погледна! Успях да се измъкна от оковите на горещите му ръце и се заключих в банята! Абсолютна страхливка! Нямах смелостта да го попитам - А сега на къде??

Той също беше доста обран в желанието си да ме докосне и в опитите си да ме попита дали съм добре. Е не бях добре! Никак даже! Само, че не му го казах, разбира се.

От двадесет минути пътуваме, а не сме си казали и дума. Погледът ми не се отделя от прозореца на колата, но истината е, че не забелязвам нищо покрай себе си!
Той пък е взел ръката ми в своята и пръстите му леко разтриват дланта ми. Приятно е, но ако си мисли, че ме успокоява, дълбоко греши! Искам да знам какво следва! Ако сега ми изтърси "Ще се чуем", ще го гръмна честно! Нямам пистолет, но ще намеря! Кълна се!