ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 48

Уффф, това беше най-трудната глава, която някога съм писала и все още не знам дали се получи. Приятно четене мили мои❤️❤️❤️

РАЯН

- РАЯН ЧАКАЙ! - чувам гласът на Рик зад гърба си и се обръщам. - Джефри ми звънна, че е изпратил екип. Ще са тук до двадесет минути. Просто го забави. Щом не искаш полиция, няма да я замесваме, но няма да оставим това копеле да ни разиграва. Извинявай, разбирам, че може да ти е брат, но няма да ти позволя да рискуваш сам! Нали знаеш, че....

- ДА ЗНАМ! Знам, че дори и да отида сам, няма гаранция, че той ще я пусне! Не му вярвам Рик, просто съм отчаян. Единственото, което ме интересува е Ема!

- Това го разбрах. Моята работа пък е да ви измъкна и двамата от тук! На него не можеш да вярваш, но на мен можеш! Довери ми се и го задръж докато дойде екипът. Джефри каза, че е събрал към двадесет мъже, знаеш, че са отлично обучени и познават  пристанището. Ще бъде лесно!

- Добре, добре! - двадесет минути. Ще се погрижа, да отвлека вниманието им. Ти се погрижи хората да са безшумни и да успеят да я измъкнат. Другото не е важно! Казах ти!

- Ще направя всичко, което зависи от мен. Пази се!

- Ти също! - той тръгва по обратния път - И Рик, вярвам ти!

Когато сянката му се изгубва от погледа ми, се чувствам малко по-спокоен и сигурен във всяка следваща крачка.

Вече съм близо,усещам раздвижване на около. Това трябва да са хората на Лутър. В тъмнината разпознавам черен Lexus паркиран пред един от хамбарите. По дяволите, складът за гориво! Това копеле е довело Ема точно тук.

Яростта ми се запалва с нова сила, съзнанието му чертае всеки възможен вариант на развитие и нищо не ми изглежда достатъчно сигурно за нея и бебето. Опитвам се да запазя контрол, мислейки единствено за планът на Рик, защото знам, че съм способен да загубя здравия си разум и да се поддам на желанието си да размажа физиономията на Лутър още щом го видя.

Две тъмни фигури изскачат от портала. Долавям шума на подметките им по бетоновата повърхност, когато под светлината на нощната лампа съзирам лицето на копелето. Мазна усмивката танцува на лицето му и това ме кара да свия юмруци плътно до тялото си, опитвайки се да не полудея, заради наглостта с която ме посреща на моето пристанище, в моя град, държейки моето момиче.