ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 39 🔞

С безкрайни морски и слънчеви целувки за всички вас ПРЕКРАСНИ ❤️❤️❤️

РАЯН

Не искам да излизам от нея. Вятърът се засилва, аз съм я обвил в ръце, тя е сгушена на гърдите ми, а малките ѝ пръстчета нежно шарят по дълбоките белези на гърба ми.

- Съжалявам за майка ти! - гласът ѝ е тих, изпълнен с нежност, думите ѝ се просмукват в кожата ми и дълбаят сърцето ми. Стискам я по -силно, искам я по-близо. - Унищожава ме всичко, което си преживял, копнея да отнема болката ти, да я направя своя и да ти дам щастие.

-Ти си моето щастие, малинке! - отделям я от себе си, търсейки погледа ѝ. Нейните очи са влажни, изпълнени с тъга, съчувствие и всичката онази обич, от която се нуждая. - Просто не ме изоставяй никога повече, не си тръгвай от мен.... Знам, ще правя грешки, ще те карам да плачеш понякога, но вярвай ми ще прекарам остатъка от живота си, за да гледам усмивката ти как разцъфва всеки ден! Ти си моят въздух, моята потребност, моята жажда, моето търпение, ти си топлината и нежността, ти си сърцето ми, Ема. - миглите ѝ пърхат насреща, гонейки сълзите. Очите ѝ започват да блестят, скулите ѝ едва забележимо поруменяват в тъмнината, езикът ѝ се стрелка напред и облизва леко долната ѝ устна, но думите ми продължават да се леят, а аз дори не се замислям над тях! - Обещавам ти, без повече тайни мъничка, обещавам да се грижа за теб, да те обичам, както ти ме научи. Ти събуди сърцето ми, вдъхна му живот и то бие за теб. Ще останеш ли единствено моя завинаги Ема? Ще прекараш ли живота си с мен..... ще ми отдадеш ли сърцето си.....ще се омъжи ли за мен, малинке? - изненадата обагря лицето ѝ, мига невярващо срещу мен, опитвайки се да осмисли думите ми, които аз самия не знам как изрекох. Не съм го мислил, не го бях планувал, но сега когато е отново в ръцете ми не мога да си позволя да я изгубя. Искам Ема да стане моя съпруга, искам да я бележа с името си, искам всички да знаят, че ми принадлежи!

- Раян аз... - не мога да ѝ позволя да ми откаже.

- Знам, не е най-доброто предложение, навярно не си си го представяла така, да бъдеш гола, а аз все още да те изпълвам, но обещавам да ти се реванширам! Просто.... помисли, не.... не ми отказвай.... аз няма да мога да... - пръстите ѝ запушват устата ми, а тя се усмихва насреща.

- Аз съм единствено твоя скъпи мой, нима не знаеш, че аз отдавна ти дадох сърцето си. За мен ще бъде чест да се омъжва за теб! - думите ѝ сякаш се гравират на гърдите ми. Пълнят ги с щастие, въздухът в дробовете ми вибрира, дишам трудно, дори болезнено, но чувството е толкова дяволски хубаво, пристрастяващо, крайниците ми изтръпват и ме изпълва удоволствие, непознато и потребно. - Да! Да, Раян! - тази кратка думичка, се превръща в целия ми свят. Тя отделя пръстите си от устните ми и се оглежда в лицето ми. Искам да изкрещя, но гласът ми изчезва, искреното ѝ "Да" продължава да кънти в главата ми, а устните ми жадува за нейните. Целувам я с безпощадно желание. Копнея да измуча всеки звук от нея. Вкусът ѝ ме поглъща. Надървям се на секундата, все още дълбоко заровен в нея. Влагата ѝ ме стопля, повдигам я на ръце и я нося към вилата. Стаите са тъмни, а аз се отправям към банята, без да пускам  лампите.