ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 9 🔞

***Предварително се извинявам за забавянето на главата!!! Благодаря за всеки прочит!!! ***
🔞

Раян

Все още я усещам как трепва в ръцете ми. Сгушила се е във врата ми и е свила колене към гърдите си. Диша тежко и се унася. А аз стоя и гледам ту нея ту тавана. Какво за бога се случи току що? Тя ме желаеше не по-малко от колкото аз нея, но да я изчукам в апартамента на Сара и Адам? Сериозно Раян какво за бога ти причинява това момиче? И тогава я поглеждам. Устните и се отварят едва едва, за да си поеме въздух, издиша го във врата ми и ме кара пак да се надървя. Красива и съвършена, това ми е пределно ясно! Но това за бога не съм аз. Отдавна трябваше да съм се изнесъл, но не искам. Мога да я гледам как спи в ръцете ми цял ден. Прекалено е невинна и чиста. Сякаш не е истинска.
Невъзможно е Раян! Знаеш го! Знаеш го по-добре от всеки друг! Знаеш, че няма какво да ѝ предложиш, знаеш, че от теб отдавна не е останало нищо освен гняв! До сега вземах всичко което си поискам....взех и нея без дори да се замисля....Но тя.... Тя ще може ли да оцелее в моя свят, след като си позволих да я имам, ще мога ли да я задържа??? Нее...знаеш, че няма Раян, знаеш че няма такъв вариант! Това трябва да приключи веднага. Получи каквото искаше, изчука я и сега трябва да си тръгнеш.

Тя леко се размърдва в ръцете ми и от устите ѝ излиза тих стон. Сънува ли? Какво ли сънуваш в момента, Ема? Това е единственото, което искам да знам. Усмихва се, усмихва се на сън за бога! Толкова е нереална и ми е така трудно да я оставя, но просто знам, че нямам избор. Измушвам се изпод нея. Сега изглежда така малка в това голямото легло. Нещо в гърдите ми ме свива и аз извръщам поглед. Не трябва да я гледам, иначе ще остана. Обувам набързо панталона и ризата си и тръгвам към вратата. Преди да изляза се обръщам за последно, тя все още спи. Моето малко бижу - най-красивото, което съм виждал. Излизам от стаята и знам, че ядът е всичко което имам.....всичко, което ми остана.

Ема

Чувам звънене на телефон и леко се протягам. Звъненето се усилва и аз изтръпвам. Осъзнавам къде съм и какво стана преди малко. Отварям рязко очи и оглеждам стаята. Търся следи от Раян. Но просто няма такива....Освен приятното усещане между краката ми, в стаята нищо не показва, че е бил тук. Потрепервам, стомахът ми се преобръща и аз бягам към банята. Повръщам и малкото храна, която сложих в корема си докато идвах насам.... Чувствам се ужасно, отвратително като някой боклук, като курва на която са платили за бърз секс в хотелска стая. По дяволите стаята! Това е младоженският апартамент!