ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 18

Специално за @VanesaGarkova
А всички други просто ОБИЧАМ ВИИИ!!! ❣️❣️❣️❣️💌💌💌

ЕМА

Определено не съм на себе си. Раян тотално ме замайва с непрестанните си емоционални настроения.

Истината е, че след снощи в главата ми е пълна каша. Мозъкът ми непрекъснато прехвърля варианти, по които тази връзка може да се развие. Да, по никакъв начин не отричам, че съм напълно подвластна на изключително сексуалния Раян, няма да скрия и факта, че съм луда по чувствения мъж скрит зад костюма, определено съм влюбена в галантния джентълмен, но няма и как да пренебрегна една друга негова тъмна страна. Страна, която ме плаши.

Не я познавам още и усещам, че не се е разкрила изцяло, което е по-големия ми проблем. Какво още може да очаквам?

Какъв е този студ, който сковава костите ми, щом очите му станат наситено синьо, а челюстта му започне да щрака, стискайки зъби. Тогава тялото му е в абсолютен покой, но аз усещам, че кръвта му вътре кипи и всеки момент този привиден контрол ще избухне. 

Когато снощи му казах, че не съм била ничия, така както съм негова, бях напълно честна. Той може да ме докосва на места, които дори самата аз не знаем, че съществуват. И не говоря само тялом, душата ми вибрира на честата на неговата душа и именно поради това аз съм обедна, че дълбоко в него има нещо опасно.

След снощи имаше нещо което ме тревожеше. Всичко беше ново за него и не знам до колко можеше да го понесе. Факта че се натъкнах ме на Тревър, още повече ме караше да се притеснявам. Реакцията на Раян, беше ужасна. Защо по дяволите се държа така? Колкото и странно да звучи, аз наистина не изпитах нищо, когато го видях. Раян отдавна е превзел всяко кътче на сърцето и ума ми, а тялото ми му се е отдаде, още преди да знае името му.

Той не пожела да остане при мен за през нощта под претекст, че ще става рано, въпреки желанието ми. След горещото ни пътуване в асансьора, той просто ме отнесе до леглото, постави ме в него, целуна ме като малко дете по челото за лека нощ и си тръгна. Чувствах се ужасно странно, защото това беше първия път, в който го помолих да остане, а той не пожела. Не знам дали трябва да се возя с него повече в асансьор?

Единственото доказателство, че нещата все още бяха наред бе съобщението, което получих малки след като си тръгна: