ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 2

Глава 2

Очите ми срещат, други очи. Дълбоки, магнитни очи. Той явно също е почувствал наелектризиращото усещане от докосването ни, защото не спира да се взира в мен, не отмества поглед, разглежда ме, разучава ме. Дава ми възможност аз също да му се насладя. Лицето му е с изразена челюст, мъжествено,очите му са безкрайно сини, но погледа е топъл, поглъщащ, брадата му е на не повече от ден-два и кара цветът им да изпъкне още повече, въпреки приглушената светлина. Има може би съвършеното тяло, големи ръце, широки рамене. Да определено е одрал кожата на модерния Ахил. Сивата риза с две разкопчани копчета изкарва на показ очертаните му изящни гърди, които също като моите се спускат и издигат забързано. Връщам се отново върху лицето му и забелязвам, че все още ме наблюдава по някакъв особен начин. Усещам как по бузите ми се разлива руменина. Тъмно е, не може да я види. - Боже колко време ще стоим и ще се гледаме така неловко, трябва да се обърна и да тръгна. Но той ме е приковал и точно, когато си мисля, че не може да стане по неловко - той се усмихва. Плътните му съвършени устни се извиват и показват перфектни бели зъби. Съвършената усмивка! Зашеметена съм, имам чувството, че сърцето ми ще изскочи, преминалия токов удар през мен, вече е запалил всяко мое нервно окончание. . И тогава някой ме бута отзад и аз го докосвам за втори път. Ароматът му на мускус ме поглъща. Пръстите му се плъзват по роклята ми и сякаш прогарят плата.

Прекалено съм близо. Успявам да отместя очи и да възвърна част от самообладанието си. Трябва да се махна. Отдръпвам ръце и без да го поглеждам, тръгвам към тоалетните с бърза крачка. Влизам в една от кабинките и затварям шумно врата, пускам чешмата и мокра ръцете си. Изгарям. Какво се случи току що за бога? Какъв беше този мъж и защо в мен избухна нечуван огън? Краката ми все още треперят при спомена за преминалото по тялото ми напрежение. Не мога да повярвам. Сигурно е от шотовете?! Трябва да е от тях или може би от очите му? Тези очи които махат прегради, сякаш успя да надникне в мен, просто ме закова на място, не можех да помръдна. Или от усмивката му? Тази на пръв поглед свенлива усмивка, но всъщност доста самоуверена и съм сигурна че действа на всички по този начин. Ема стегни се! Не му е сега времето да си разваляш вечерта, заради непознати.
Оправям косата си, слагам малко гланц и излизам навън. Тръгвам през тълпата, стигам до Аманда на бара, но не мога да се отърва от глупавото усещане, че без да искам търся силуета му в тълпа.