ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 14 🔞

Приятно четене мили мои!!! 😍😍😍😍😘😘😘🔞🔞🔞
ЕМА

- Ема, какво за Бога търси тази хавлия на пода? - Аманда ме гледа с притворени очи и търси отговор в изражението ми. Изчервявам се! Боже, разкри ме! - С кой си била Ема? - усмивката ѝ цъфва на лицето и тя се приближава, подмятайки хавлията в ръката си. - Някой май е правил..... - не я оставям да довърши, запушвайки устата ѝ с ръка. - И още е тук... - пищиии.

- Млъкни за бога! Не мога да ти кажа. Искам само да се прибереш в стаята си и да ме оставиш да се справя със ситуацията. Обещавам ти, че ще научиш всичко съвсем скоро!

- Оффф добре, добре, върви и изпрати г-н Потаен. Но после млада госпожице няма измъкване, ясно?

Издишам шумно и се подготвям да се сблъска с Раян. Страхувам се да прекрача прага на стаята си. В коремът ми танцуват цял отряд пеперуди, а краката ми все още треперят от изминалата нощ.

Лека усмивка пролазва по устните ми. Ръката ми държи дръжката, а сърцето ми прескача. Натискам рязко и го виждам. Седнал е на леглото ми и вече е облечен. Ръкавите на ризата му са навити до лактите, любимите ми две копчета са, както винаги разкопани, косата му е все още мокра и леко рошава. Познатата топлина се разлива по тялото ми.

- Прекарай деня с мен? - изстрелва рязко. Желанието му ме обърква и не знам какво да кажа. Той прочита колебанието в очите ми и се изправя. Тръгва към мен, а аз все още не мога да прекрача прага на стаята ми и по дяволите пак съм по хавлия!

- Не го мисли Ема! Подари ни този ден! Дължим си го... дължа ти го, след всичко, което се случи! - толкова е близо, но не ме докосва.

- Не мисля, че е разумно! - изричам и се насочвам към гардероба. Трябва да се облекла!

- Нима има нещо между нас, което да се основава на разума, Ема? За Бога ние не можем да спрем да се докосваме щом сме един до друг! По-силно е Ема, по-силно е и от мен и от теб! - сякаш, за да докаже думите си докосва леко ръката ми, докато се опитвам да го подмина и познатото изтръпване полазва кожата ми.

- Остави ме да се облекла Раян! Не се чувствам сигурна около теб без дрехи! Не мога да мисля. Пусни ме!

- Не и преди да ми отговориш! - той ме придърпва рязко към себе си и се озовавам притисната от топлото му тяло и врата. - Не го мисли! Ела с мен... Моля? - не смея да го погледна, а той повдига с пръстите си брадичката ми и дълбоките му сини очи ме поглъщат. Давя се в тях и се опитвам да остана в съзнание. Въздухът не ми достига, опитвам се да му отговоря, но просто нищо не излиза от устата ми.