ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 17 Част 2 🔞

Продължението
🔞🔞🔞🔞🔞

Раян

- Нали сте се разделили?

- Какво точно се опитваш да направиш? - лицето ѝ се променя и тя заема отбранителна позиция. - Не искам да говоря за това тук и тази вечер! Мислех, че сме на среща!

- И аз така мислех, докато не се натъкнахме на бившия ти, скъпа! - в мен бушува невиждан ураган от гняв. Ревност, непозната до сега ме е обсебила и ме човърка и дълбае с дълги нокти в гърдите. Искам да я заболи мамка му, точно колкото мен. Аз съм животно! Виждам как погледът ѝ се замъглява, отношението ми я наранява и тя започва да се оглежда, сякаш търси да избяга. Очите и се връщат на мен обаче и аз се радвам на смелостта ѝ.

- Той ме нарани! Изневери ми! Хванах го! Това стига ли? - опитва се да бъде достатъчно силна, но е на ръба да се срине. - Всеки има минало Раян, мислех, че гледаме в бъдещето? - Ще ми се да нямаш такова, Ема! Мисълта, че друг я е докосвал ме съсипва. Бил съм с много, вярно е, но с нея е различно. Не искам да мисли за друг, не искам да помни друг!

- Обичаш ли го още? - наблюдавам реакцията ѝ, а от отговора ѝ зависи всичко!

- Моля? Ти шегуваш ли се? - думите ѝ леко разсейват мъглата в съзнанието ми. - Не съм мислила за него от както те срещнах. - навежда се над масата и прошепва - Ти го заличи Раян! Заличи го напълно по дяволите и факта, че в момента е тук ме наранява, защото разваля първата ни вечеря и те кара да се държиш с мен отвратително! Какво ти става? Какво направих?

- Той поиска да те почерпи мамка му, все едно още сте зае....

- Той може да си завре шибаната почерпка отзад! Въпроса е защо ти се държиш така с мен? - разочаровам я, но е по-силно, болезнената ревност ме е превзела и не мога да я спра. Не мога да ѝ отговоря.

- Ще говорим като си тръгнем!

- Смятам, че е време да го направим! Не искам да оставам повече.

- Няма да си тръгнем, само защото този си позволява наглостта да претендира за вниманието ти. Беше гладна и ще си довършим вечерята!

- Е вече не съм, искам да си тръгвам! - изрича сърдито и побутва чинията. Тази няма да я бъде скъпа! Няма да доставя удоволствие на този и да си тръгна!

- След като се нахраним, казах! - повишавам тон, забождайки вилица във вече студената пържола. Тя се стряска и леко подскача от стола. Взема покорно приборите и започва да се храни. Едва дъвче и преглъща, също като мен, защото храната горчи. Не вдига поглед от чинията, а тялото ѝ потреперва при всеки опит да преглътне.