ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 13 🔞

🔞🔞🔞🔞🔞
Ето и поредната глава!!! Мисля, че тази ми е любима!!! Поне за сега! Написах я на един дъх! Дано ви хареса! Приятно четене!

Раян
Отново е в ръцете ми. Часът е почти два, а аз още съм тук.
Тя се бореше със съня си ужасно дълго, под претекст, че не ѝ се спи, но аз знам, че причината бе друга. Страхуваше се! И с право, първият път си тръгнах без да ѝ кажа нищо.

Истината е, че и в момента врата ме тегли към себе си, но не по-силно от топлото тяло на Ема.

Отпуснала е глава на ключицата ми и се е свила към мен като бебе. Устните ѝ са леко отворени и зачервени, подпухнали от целувките ни, косата ѝ се разстила по възглавницата, гъделичкайки на места врата ми, гърдите ѝ се надигат и отпускат спокойно.... Прилича на морска сирена, от онези, които с песните си приканват моряците, обричайки ги на смърт. В нашият случай обаче, аз съм наясно, кой ще пострада. В гърдите ми отдавна не е останал орган, способен на каквито и да е чувства. Всичко при мен се свежда до похот, самоконтрол и гняв. Всички други усещания са ми отдавна отнети.

Въпреки всичко обаче съм още тук в тази малка стая, в това болезнено тясно легло, държа в ръцете си единствената жена, която бе способна да ме накара да остана!
За нищо на света не бих си тръгнал в момента, наблюдавайки я...По дяволите това признание ме стряска!

Чуках я за втори път, което също се случва рядко. Дори не съм сигурен, че това беше чукане. Обикновено бях с жените, заради собственото си удоволствие. Но с Ема, Боже, да я слушам как стене под мен, как изрича името ми, точно преди да свърши....всяко изживяване с нея беше като нирвана за тялото ми.

Тя се размърдва леко, а аз се напрягам да не би да се събуди. Все още не знам какво да ѝ кажа, ако отвори очи. Но не... тя само измрънква нещо и премества мъничката си ръчичка върху гърдите ми. Малките ѝ пръсти правят няколко кръгчета по кожата ми и аз усещам как отново се вдървявам. Мамка му, какво прави!

Смелостта ми отдавна се е изпарила. Да вярно, дойдох тук, воден от гняв.... че може да е с Джак, но после? Господи казах ѝ толкова неща... Прехвърлям ги през съзнанието си и колкото и да не искам, знам че всяка една дума е истина.

Тя отново раздвижва пръстите си, а аз без да се усещам допирам устни в косата ѝ, за да вдъхна отново така нужния ми дъх на малини! Мамка му какво ми става? Спри да мислиш Раян, иначе ще стане по зле!