ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 45

РАЯН

Ема отказваше да ми вдигне телефона цяла сутрин и вече сериозно започвах да се тревожа. Исках да се убедя, че е добре, а тя отказваше да говори с мен. Не успявах да се съсредоточа в работата и въпреки опитите на Тереза да прегледаме предстоящите ми срещи, аз все едно не бях в офиса.

Съзнанието ми блуждаеше между прекрасните спомени за гостуването ни при родителите ѝ и горещите моменти от прекараната нощ на Изабела, когато ѝ предложих. Неразположението ѝ обаче, нарушаваше удоволствието и ме правеше неспокоен. Нещо не беше наред и тя го криеше!

- Господин Раян, приемате ли? - Тереза ме изкарва от мислите ми, но не съм чул и дума от казаното. Мълчанието ми я принуждава да повтори. - За срещата утре в десет с г-н Торес, да я потвърдя ли?

- Да. Утре в десет е добре. Нещо друго? - искам по-скоро да ме остави намира, за да мога отново да се обадя на Ема. Ако този път не чуя гласът ѝ, отивам директно в апартамента.

Една секунда ми е необходима, след затварянето на вратата зад гърба на асистентката ми, за да натисна зелената слушалка! Трите свободни сигнала не ми помагат особено. Тишината отсреща ме напряга прекалено, усещам как тъпата болка се намества удобно в главата ми.

- Ало, Раян! - запъхтяния ѝ глас за миг укротява неспокойството ми  и успявам да си поема въздух!

- Какво се случва Ема? Защо не ми вдигаш телефона, за бога? - гласът ми е пропит с раздразнение. - Умрях от притеснение, по дяволите! Къде си? - изричам по тихо, опитвайки се да сподавя яда си.

- Прибирам се вкъщи и ще те чакам там! - факта, че скоро ще е у дома ме кара да се усмихва и успокоява буйстващите дяволи в главата ми, които цяла сутрин крещят в главата ми.

- Добре ли си? Говорих с Аманда няколко пъти и ти винаги спеше! Как се чувстваш днес?

- Добре съм, не се тревожи. Просто бях много изморена. Ще поговорим, като се прибереш! Обичам те, Раян! - начинът, по който го изрича е някак различен. Пропит с повече вълнение, нетърпение и доза нервност. Определено има нещо.

- И аз те обичам и ще се прибера скоро! - затварям телефона и си позволявам още няколко минути мисли за нея. След това се насочвам към натрупаните папки на бюрото си. Трябва да прегледам тези доклади, колкото се може по-бързо, за да мога да се прибера.