ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 40

ЕМА

Отключвам врата и си поемам въздух. Щастието пулсира по вените ми, а любовта ми към Раян вибрира с всеки удар на сърцето.

След кошмарните дни далече от него, сега сме заедно и се предполага, че ще се женим. За бога, сериозно ли? Предстои Коледа и Нова година. Ще го водя при родителите ми. Дали някой от тези празници е подходящ?

Той не я е празнувал, от както майка му е починала. Това ще бъде наистина ново и различно за него.... Дали ще го разстрои или напротив? Може би семейната обстановка ще му се отрази добре. Може би ще се зарадва на семейния уют и топлина. В домът на родителите ми винаги е царяло щастие. Дори след онези кошмарни дни с Кейт.

Вкъщи винаги празнуваме Коледа според традициите.  Коледното дръвче със сигурност е украсено в дневната. Татко е отрупал къщата с лампички, всички подаръци вече са купени, мама е извадила овехтелите рецепти на баба за огромната пуйка, която в крайна сметка дояждаме до Нова година, за сладките глазирани картофки, за ароматните курабийки и разбира се тиквения пай. Най-голямото ми изкушение! Единственото, което винаги е липсвало е било снегът. Малките стъклени снежинки, които сме гледали по често по телевизията, отколкото на живо. Мисля, че на Раян ще му хареса. Ще се постарая да му подаря една наистина прекрасна Коледа.

Чувам водата в банята на Аманда и това ме изважда от спомените. Тя си е вкъщи, а това е добре. Не искам да отлагам повече новината, но решавам да дръпна първо по големия лейкопласт и да звънна на родителите ми. Миналата седмица, когато се чухме им споменах за Раян и за това, че ни предстои да пътуваме до Англия, но само толкова. Татко не остана особено очарован, че ще прекося океана с непознат, но за мен Раян не беше непознат, сърцето ми отдавна му принадлежеше.

Влизам в стаята си и набирам номера. Мама вдигна първа:

- Ема миличка, така се радвам! Бяхме започнали да се притесняваме! Мислехме, че ще останете в Лондон ден, два, а се обаждаш чак след седмица.

- Мамо върнахме се преди няколко дни, просто имах много работа и затова не ви звъннах! - как да започна? Думите ми кръжат, като ято птици в главата, но никоя не може да се престраши да премине първа.

- Скъпа моя, нещо те тревожи? Какво се е случило, Ема? ...Спокойно Ханк, остави ме да говоря първо аз с нея! - те винаги се притесняват излишно, понякога с право, друг път не. Истината е, че те не знаят нищо за Раян, нито кой е, нито с какво се занимава, иначе до сега да са изпаднали в паника от написаното във вестниците за него и чичо Стивън. Аз обаче трябва да им го обясня, преди да ги запозная. - Онзи мъж да не ти направи нещо, миличка? - чувам треперещия глас на майка.