ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 35

ЕМА

Пътуваме в колата тихо и безкрайно мъчително. Оглеждам за последно лондонските улици, сбогувайки се с този град и може би с Раян. Въпросите ми нямат край и не спират да се блъскат по езика. Сълзите ми тихичко продължават да се стичат по скулите ми, а аз нямам сили дори да ги изтрия. Намирам се в кола с непознат, предстои ми полет, който не знам как ще преживея без да получа паник атака, а мъжът, който болезнено силно обичам, ме използва, за да се добере до предполагаемият убиец на майка си. На друг континент съм, в друга държава, абсолютно сама и срината из основи! Какво за бога се случва с живота ми?

Телефонът ми звъни и аз знам кой е, но просто не мога да вдигна. Не съм готова да говоря с него. Не съм готова все още да говоря, с когото и да било.

- Защо не му се вдигнеш, сигурно се притеснява! - въпросният Лутър се опитва да бъде добър приятел. Няма нужда от това сега, трябваше просто да не ме лъже!

- Защото не искам и защото не мога, по дяволите! - бърша настървено сълзите от лицето си, но не смея да го погледна. Непозната мелодия звъни до мен и съм убедена, че този път Раян звъни на него. - Не му вдигай, докато не пристигнем на летището.

- Не мисля, че е редно. Той е полудял в момента! Ти изобщо познаваш ли го, знаеш ли какво му причиняваш с това, че отказваш да разговаряш с него. Знаеш ли с какво се бори той?

- НЕ! ЯВНО НЕ ГО ПОЗНАВАМ! - обръщам се към него, с цялото разочарование натрупано в мен, защото има толкова смисъл в думите му. Познавам ли Раян наистина? Знам ли на какво е способен? Мамка му чувствам се  използвана от мъжът, на който се отдадох изцяло. - Ти обаче знаеш всичко, знаеш защо е тук? Знаеш и защо ме доведе?

- Не съвсем! Избягвам да му се бъркам, само му помогнах да намери онзи човек. Бъди сигурна, че присъствието ти тук няма нищо общо с онова, което си открила? - напротив има и то много!

- Значи не знаеш? Не знаеш, че аз го познавам?

- Кого? Извратения доктор? - Моля?

- Какво значи това? - той не отговаря, тъмните му очи просто ме изучават. Преценява ме, преди да продължи.

- Нямам право да ти кажа каквото и да било. Явно има неща, за които трябва да говориш с него. Ема, Раян те обича, сигурно си наясно. Не съм го виждал такъв. - замълчава за миг и продължава. - Виж не те познавам, но смятах, че има причина да бъде с теб, че си специална, както самия той каза. Държанието ти обаче в момента ме разочарова. По дяволите какво толкова те притеснява? - тонът му е укорителен, но не ми пука. Ти не ме познаваш!