ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 27

РАЯН

"Личностен Анализ
Лице: неизвестно

Това е най-силният човек, с когото съм имала възможност да работя. Замислям се дали стоицизмът и способността му да оцелява не са плод на въображението на някой професор, и досието пред мен не е просто университетски пример за това как човек преодолява подобно детство.

Преуспял, но изолиран в себе си, подреден, но само външно, фалшиво превъзмогнал, този човек все още воюва вътрешно и то на няколко фронта. Първо се бори с незаслуженото, според него желание да си прости, защото смята, че не е направил повече, че не е успял да защити майка си. Опитва се да приеме тормоза на баща си и факта, че този насилник не е наказан за действията си и в момента работи с него, все едно нищо не се е случвало. Това изиска абсолютен контрол над разума и тялото, който малко хора биха могли да постигнат. Контролът му дава способност да ръководи и организира живота около себе си, носейки му успокоение, че ще преживее и следващия ден без излишни емоции.

Затворен в себе си, с нежелание да споделя, той смята, че по този начин ще се защити от възможността отново да бъде наранен. Сърцето му не функционира, а съзнанието му отдавна е блокирало всички други чувства освен ярост, към самия себе си и гняв към баща му.

Не позволява да изпитва други усещания, макар съзнателно да осъзнава нуждата от такива. Скрита дълбоко в него, живее вярата, че е способен да обича, но не смее да го признае гласно, защото неуспехът би го съсипал завинаги.

Страхът, че може да е неразбран го прави недокоснат за всички онези повърхностни хора, които се опитват да се доберат до него, заради скъпите дрехи и размера на банковата му сметка. Приел е сексът без обвързване, за да може все пак да си докаже, че е способен да изпитва удоволствие. Това не му стига, иска повече и несъзнателно търси партньор, специален за него човек, пред който да се разкрие. Първо обаче е необходимо да се научи да споделя, да се отдава, превъзмогвайки страха си от отхвърляне.

Изпитва ужас, че би могъл да заприлича на баща си. Това го преследва непрекъснато. Белезите в съзнанието и по тялото му никога няма да му позволят да забрави, а и не трябва! Миналото го е превърнало в човека, който е днес! Макар и изтакан от противоречия, какъв точно е , от думите му лъха доброта, милосърдие, закрила, прикрито откровение и все още детска чистота, която независимо от преживяното насилие, е останала непокътната.