ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 38 🔞

Най-дългата глава! Снимката не е много подходяща, защото не приличат на главните герои, но е много сладка❤️❤️❤️

РАЯН

Нищо не се промени! След ареста на Робърт мислех, че кошмарите ми ще свършат, че сърцето ми ще се укроти, че въпросите ми ще получат отговори, че съмненията ми ще изчезнат, но това не се случи.

Робърт не е мой баща! Тази новина разби миналото ми и отвори хоризонти на неясното бъдеще. Факта, че не знаем кой е баща ми, ме кара да се чувствам изгубен. Защо майка ми е останала с този НЕЩАСТНИК, защо не е потърсил истинския ми баща. Кой всъщност е той? Въпроси с нов смисъл, с нова тежест, притискат гърдите ми и не ми дават покоя, който търсех.

Исках всичко просто да свърши. Така силно се надявах, че след като Робърт влезе зад решетките, животът ми ще поеме в друга посока. Копнеех, да отида при Ема, след като затворя и последната корица, както ми каза тя и да живея за това да я виждам как се усмихва в ръцете ми, да й се отдам целия и да се надявам, че ще ѝ стигна.

Заравям ръце в пясъка и хладните песъчинки се изплъзват между пръстите ми, както всичко около мен. Загубих майка си, нямам баща, Ема си тръгна. Самотата е моят верен спътник и мисълта, че винаги ще остане такъв ме плаши. Страховете ми се завръщат с нова сила и надеждата, която тлееше в мен през изминалите дни угасва.

Чувствам се празен, с горчиво минало и неясно бъдеще. Как бих могъл да бъда с Ема, като дори не знам кой съм! Какво мога да ѝ дам, като вътре в мен не остана нищо!

Любовта, това обсебващо чувство се бори да оцелее, сред океана от тайни, лъжи, предателство, болка и смърт. Тъмнината в мен е унищожителна, поглъща всичко по пътя, смачква го, изцежда го и оставя след себе си нови по страшни демони.

Нямам какво да предложа на Ема, от мен не остана нищо!

Вълните се блъскат в босите ми крака, пристъпвам напред по мокрия пясък и се моля да отмият гневът ми. Но той е там, винаги ще е там, безпощаден към самия мен, доминиращ и гладен, за всеки който ме е предал.

Истинския ми баща е оставил майка ми, отказал се е от нея и тя е била принудена да търпи това копеле, толкова години или е бил дори по- ужасно животно от Робърт и тя си е тръгнала, без изобщо да му каже за мен.

Роден съм, а не е трябвало да бъда! Бил съм грешка за баща ми, за нея, за Робърт. Грешка съм и за Ема! Обърках живота ѝ, след всичко което е преживяла, аз отново ѝ върнах спомените. Нараних я, по дяволите, а не исках. Исках просто да я обичам! Исках да изживея това ново чувство с нея, това забранено за мен усещане да бъдеш част от някого и той да бъде от теб.