ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 30 🔞

🔞🔞🔞  @gergana2704 наздраве❣️❣️❣️
@VanesaGarkova тестостерон и романтика за теб ❣️❣️❣️

ЕМА

Будя се от дразнещата слънчева светлина. Чувствам се, като на хавайския бряг по обед, горещо ми е и усещам лепкава пот по тялото си. Почти цялата съм върху гърдите на Раян, а ръцете му са ме обгърнали силно, като дървесни корени. Не мога да помръдна. Ароматът му ме кара да се усмихна и непозната болка сковава устните ми.

Съзнанието ми избухват в спомени, като пороен дъжд. Задушвам се и ме обзема неконтролируема паника. ДЖАК! АСАНСЬОРЪТ! РЪЦЕТЕ МУ! МИРИЗМАТА МУ! УДАРИТЕ! СТРАХА! Коремът ми се преобръща и аз бързам да се изправя. Краката ми се увиват в чаршафа и аз падам на пода. Мамка му!

- Аааа!

- Ема! - Раян се изправя объркан, все още сънен, а аз се опитвам на четири крака да стигна до банята. Той бърза след мен и хваща косата ми, точно преди цялата горчилка да се излее през устата ми. Спазмите ми не спират, стомахът ми е празен, но всеки спомен, всяко усещане, което носи тялото ми, стимулира нови. Не мога да се контролирам, ръцете и краката ми поддават. Единственото, което ме държи и не позволява лицето ми да срещне тоалетната е тялото на Раян, което ме придържа.

- Всичко е наред, миличка. Никой повече няма да те докосне. Свърши! - думите му ме галят нежно, но за мен нищо не е свършило. Филмът в главата ми, не спира да се повтаря, все още далеч от финалните надписи.

- Ела мъничката ми, ще напълнят ваната. Ще ти се отрази добре. - не искам да ме пуска, но нямам избор, облягам се на стената и се опитвам да запазя съзнание. Тялото ми е абсолютно безпомощно и неподвижно.

- Хайде, ела да те сложим вътре! - водата ме поглъща, гали кожата ми като милувка, отмива отвращението от изживяното. Раян ме обляга на гърдите си и ме обгръща с ръце. Сърцето му бие зад гърба ми и аз се чувствам у дома. Това е всичко, което ми трябва.

- Отпусни се! - тялото ми ликува, допира му ми е така необходим.

- Толкова много те обичам! - устните ми тихо шептят неподготвени. Думите ми излизат неочаквано и усещам, как той рязко си поема въздух зад мен. - Толкова съм благодарна, че те имам, че те срещнах, че си с мен. Ти си моят свят Раян... - сълзите   парят лицето ми и се смесват с ароматната пяна, носещи ми необходимото освобождение.