ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 47

ЕМА

Започвам леко да се унасям, сълзите отдавна са пресъхнали и надеждата, че ще ми се обади тази нощ лека по лека угасва някъде дълбоко в мен.

Новият ден ще ни донесе по-добри неща, малка точице! Увивам плътно ръце около ханша си, като неосъзнат жест на прегръдка, опитвайки се да се отдам на съня си.

Стаята ми е потънала в мрак, когато тихото вибриране на телефона ми, ме стряска. Раян! Разтърквам очи, опитвайки се да свикна с ярката светлина на дисплея. Номерът е непознат и  разочарованието бързо ме превзема. Кой по дяволите звъни толкова късно?

- Ало? - гласът ми излиза дрезгаво през слушалката, но не продължавам преди да разбера, кой е от другата страна на линията.

- Ема, добър вечер. Извинявай, че толкова късно звъня. - гласът ми е познат, но съзнанието ми все още не може да го свърже с конкретно лице.

- Кой се обажда?

- Ооо, съжалявам, че не се представих, забравих, че няма как да имаш номера ми. Аз съм Лутър Колинс. Запознахме се в Лондон. - спомените изскачат пред очите ми. Лутър не ме видя в най-хубавата ми светлина през онази наша среща. Сега също не се чувствам особено добре, но решавам, че няма защо да му разкривам подробности за отношенията ни с Раян в момента. Защо всъщност се обажда на мен?

- Здравей, Лутър. Прости ми, но защо ми звъниш?

- Виж, разбрах, че са арестували Раян. Не мога да се свържа с никого. Телефонът на Рик не отговаря, а този на Раян е изключен и реших да звънна на теб. Притесних се, а съм в града и не знам какво става! - въздухът ми застива дълбоко в дробовете. Силен спазъм свива стомахът ми. Усещам как студена пот пропълзява по горещата ми кожа, докато съзнанието ми успява да регистрира всичката информация, която току що ми даде. Раян арестува, защо, за бога?

- Лутър, не знаех нищо! Защо е арестуван? - краката ми сами започват да махат, опитвайки се да преминат бариерата на завивката, за да мога да се изправя. Механично, започвам да събличам пижамата си, нахлузвайки спорно долнище и тениска. Тялото ми само взима решенията, докато мозъка му продължава да се нуждае от отговори! - Лутър какво става?

- Ема...аз съжалявам...не предполагах, че не знаеш! Може би не трябваше да ти казвам нищо....щом Раян е предпочел, да ....