ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 6

ЕМА

Цялата неделя прекарвам отново в леглото, но този път не толкова от тъга по Тревър, колкото от ужасния махмурлук заради смесването на виното с водка. Чак следобед решавам да се надигна от леглото и да се мушна под душа. Да това ще премахне бучащия шум в ушите ми.

Горещата вода ме залива и аз се потапят в мисли и спомени от изминала нощ. Прехвърля набързо натрупалите се мигове, докато в съзнанието ми не изплуват образа на Раян. Затворила очите си, мога да почувствам ръцете му спускащи се по крата ми, дъхът му сякаш се смесва с горещата пара и полепва по шията ми. Не мога да спра желанието си по този мъж. Плашещо е. Господи какво ми става?
Ема трябва да се спреш веднага, не е здравословно за теб да мислиш по този начин за човек, който никога няма да видиш отново.
Подсъзнанието ми ме връща в реалността. Но любопитството ми надделява. Увивам кърпа около тялото си, влизам в стаята си и взимам лаптопа. Просвам се на леглото още по хавлия и започвам да набирам името на Раян Хънтър в Google. Натискам изображения и на екрана излизат безброй негови снимки. Заснет на хиляди места с различни хора, с приятели, с жени, с баща му, с по-малкия му брат, с бизнес партньори. Безброй снимки. Но на всички тях мъжът от снощи не си прилича с него. Този от екрана ми е различен, делови, дистанцираност и студенина лъха от всеки негов фотос. Дори на онези, щтракнат случайно, шпионира от папараците не се вижда друго освен еднообразната пленителност на един недосегаем човек.
За една нощ с него бях успяла да се сблъскам с няколко други негови лица, които не откривам в нета.

Нормално, човека мрази да го снимат! Обажда се подсъзнанието, В онзи Раян от снощи бликаха толкова несъвместими емоции като объркване и желание, като отчужденост и чувственост, като сладост и далечност, но най-вече страст - изгаряща, помитаща страст, която подпалва всяка частица от тялото и съзнанието ми.
Уффф Ема. Затварям лаптопа си и решавам повече да не мисля за глупости и да приготвя нещата си за работа.
Винаги съм се изумявала от способността на човешкото съзнание да намира начини, за да се справи, да избяга и да се скрие от проблема. Човек несъзнателно заключва терзанията си посредством други външни фактори, като работа, ежедневие, даже и семейство. Обикновено избягвах да се крия зад служебните си ангажименти. Но когато всичко в главата ми беше такава каша, определено имах нужда да прибера мислите си някъде из главата си. Докато се поуталожат и избистрят, достатъчно, че да мога трезво да разсъждава върху тях.