ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 41

Извинявам се на всички вас, които подведох тези дни с качването на главата. Ще се постарая да не се повтаря! Благодаря ви, че продължавате да ме търпите! ❣️❣️❣️🤯🤯🤯Реванширам ви се с тази огромна глава, която се оказа най-дългата в цялата книга 4385 думи! ❤️❤️❤️❤️❤️

ЕМА

Последните няколко дни отлетяха неусетно. Будех се и заспивах в ръцете на Раян и усещането да е толкова близо до мен ме изпълваше с аромат на щастие и осезаемо удоволствие.

Доста неща бяха зад гърба ни. Познавахме се едва от два месеца, но сърцето ми му принадлежеше, сякаш е бил до мен през целия ми живот.

Бях възобновила стажа си при д-р Оливър, а Раян ми обеща, че след като се върнем от гостуването при родителите ми ще проведем мечтания от мен сеанс. Нямах търпение, въпреки, че вече по между ни не останаха недоизказани тайни, аз все още исках да му задам хиляди въпроси, а всеки път когато се опитах той успешно сменяше темата.

Родителите ми звъняха през ден с съмнения какво му харесва, колко време ще останем, какви подаръци да му купят. Той се чувстваше ужасно неудобно от цялото това внимание, но дълбоко в себе си знаех, че е поласкан и му харесва. Беше като малко дете, което се притеснява дали е слушало достатъчно, за да получи подаръци от Дядо Коледа. Очите му всеки път грееха нетърпеливо и нервно, когато ставаше дума за пътуването.

Извръщам глава от гледката навън, когато чувам входната врата да се отваря и този шум ме изважда от маратона на спомените за изминалите дни. Сигурно е Раян. Изправям се от дивана в спалнята и затварям последния куфар.

- Малинке, горе ли си? - сърцето ми препуска всеки път, когато се прибере. Приятното напрежение, все още гъделичка кожата ми, щом чуя гласа му.

- Да скъпи, тук съм. Багажа е готов! Само трябва да се преоблека и може да тръгваме. - провиквам се от врата, но вече чувам стъпките му нагоре по стълбите. Влиза в спалнята така елегантно привлекателен в тъмно синия си дизайнерски костюм. Вече е разхлабил вратовръзката, сакото също липсва, а ръкавите на ризата му издайнически са навити до лактите. Обичам го в бели ризи, но всъщност го предпочитам без тях.

Усмивка изпълва лицето му, когато ме вижда. Очите му се пълнят с желание, когато обхожда тялото ми облечено в розова нощничка и се спират на устните ми. Вече е съвсем близо. Ароматът му достига носът ми и изпълва дробовете ми. Навежда се и ме дарява с топла целувка, която винаги събужда изкусителката в мен. Надигам се на пръсти, погалвам косата му, стискам я леко, за да го придърпам по близо и притискам гърдите си плътно към неговите. Ръцете му на секундата ме обръщат. Грубите му пръсти се плъзват по гладкия сатен и кожата ми под него настръхва. Целувката му се задълбочава и езикът му гладно нахлува в устата ми. Доволния ми стон не закъснява, даже напротив излива се блажено в устата му и аз чувствам как възбудата му расте пред корема ми.