ЕДИНСТВЕНА - [ЗАВЪРШЕНА]

Глава 34 🔞

РИК

Не трябваше да оставям Раян да замине сам с Ема!

Много добре знам защо пътува, с кой ще се срещне и при кой отива. Проклетият Лутър не е стока и дори и да учеха заедно преди, не трябваше да се доверявам на думите на Раян, че всичко ще е наред. Точно в такива моменти нищо не е наред!

Паля поредна цигара и въртя кибрит между пръстите си, докато допивам първата си бира. Дори не знам какво дават по телевизора, защото мислите ми са заети с друго. Телефонът ми звъни и аз нервно бързам да вдигна. Лудата Аманда!

- Какво се е случило? - питам с досада, но съм абсолютно наясно, че обаждането ѝ ме радва.

- Ема се обади, че утре се прибират. - гласът ѝ топло пропълзява по линията и ме кара да се усмихна. Наистина ли мислиш, че не знам?

- Раян вече ме предупреди, наясно съм! - изричам сурово, нарочно защото знам, че не това е причината да ми звъни. Друго я тревожи, а не ми казва. Нима прямотата ѝ се изпари?

- Ти какво правиш? - да си дойдем на думата!

- За това ли се обаждаш, да ме проверяваш?

- Оффф забрави, не знам и аз защо набрах твоя номер! - гласът ѝ е леко притеснен, което е нетипично. Нещо я тревожи!?

- Какво става? - питам директно. Тя замълчава за миг, и ясно долавям колебанието ѝ дали да продължи.

- Стоя пред сградата и не знам защо, но не мога да вляза! - не казвам нищо, чакам признанието ѝ. - Страх ме! Ясно! Ето, казах го! Онзи откачен кучи син ме изплаши до смърт и сега не мога да вляза в собствения си дом, по дяволите! - завършва и просто ми затваря, без да изчака отговор. Аманда наистина е ненормално нестабилна!

Набирам я веднага, без да и дам възможност изобщо да говори.

- Идвам веднага! Остани навън! - този път аз приключвам без да я слушам.

Тръгвам към колата и не осъзнавам, че съм само по потник и къси шорти. Факта, че звъни на мен в този момент, гали егото ми и аз съм готов да и дам това, което иска - сигурност. Въпросът обаче "Защо" остава без отговор, скрит някъде дълбоко, поне за сега.

Пристигам за отрицателно време, както обикновено. Аманда стои седнала на бордюра по къси бели панталонки и тънък потник. Свила е колене и е обхванала крака с ръцете си. Вятърът се засилва и предполагам, че е премръзнала, но не е посмяла да се качи.