Глава 4

3.6K 195 68
                                    

*Юрош*


- Ванеса?! – изненадата ме напусна едва, когато тя се намери по задник на земята и кретена известен още като Куджо се беше настанил върху нея и я облизаше старателно докато грухтеше. Гошо. Трябваше да се казва Гошо. Всяко прасе се казваше Гошо, а той беше именно това – прасе, даже свиня. Това, което ми направи по-голямо впечатление обаче бяха куфарите до нея. Какво се случваше?

- Не че не се радвам да го видя, обаче би ли ми помогнал малко? Малко ми е трудно да дишам. – затруднението можеше да се чуе в гласа ѝ. По дяволите! Хванах го за нашийника и го издърпах от нея. Той седна и оплези език, а с другата си ръка ѝ помогнах да се изправи. Тя скочи на крака и се изтупа с весело изражение и не можех да не проследя плавните движения на ръцете ѝ, които се плъзгаха по извивките ѝ. Мамка му, усещах как боксерките ми отесняваха. Не че не се радвах да я видя, но какво по дяволите правеше тук?

- Неса, не че не се радвам да те видя, но какво правиш тук и защо си с куфари?

- Живея тук. – сви рамена и влезе вътре с нахакана крачка, влачейки скъпите си куфари зад себе си, а аз можех единствено да мигам на парцали и да затворя вратата след нас.

Какво?! Тя какво? Добре ли чух? Да не ми бяха запушени ушите? Проверих с малкия пръст...Не, добре си бяха. Одеве ги изчистих.

- От кога?

- От когато ти ме покани. – обърна се към мен и ми се усмихна кокетно. Мамка му, ей сега ми изкопа гроба това момиче!

- Точно преди малко.

- Не помня подобно нещо.

- Ох, глупчо...- заряза куфарите и дойде до мен. Защо беше толкова близо до мен? Помощ! Имам нужда от помощ! – Хайде, Рушии. Знаеш че не можеш да ми откажеш. – размаха мигли все едно бяха крила на изящна пеперуда. Не, Юроше, не гледай там! Не! Не, казах! Нее...jebote!

- Нанеси се тук. – мамка му! Проклет да съм и в червата! Защо го направих? Защо се поддадох? Защото бях влюбен. Бях дълбоко и безвъзвратно влюбе. 

- Ооо, не искам да се натрапвам, скъпи, но с радост бих взела гостната. – би могла да вземеш и моето легло и нямаше да имам никакви възражения просто се влюби в мен.

- Неса, не искам да си мислиш че не си добре дошла тук, което повярвай ми е далеч от вярно, но наистина какво правиш тук? Минаха се месеци.

Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)Kde žijí příběhy. Začni objevovat