*Юрош*
Съжалих, че се събудих. Главата ми беше гонг и усещах нещо мокро и студено върху дясното си око и нещо ми пречеше да го отворя. Какво по дяволите? Със здравото си око виждах леко размазано, но след няколко премигвания вече виждах достатъчно ясно, че да видя Ванеса, която лежеше до мен и цъкаше нещо на Айпада си докато пиеше кафе. Напипах мокрото студено нещо и го махнах от окото си. Картоф? Защо, по дяволите имах картоф на окото?
- Добро утро, слънчице! – тонът в гласа ѝ беше подигравателен, но точно в момента не бях в настроение за да отвърна на хапливият ѝ език. – Как е главата?
- Зле.
- Мхм, предположих. Ето, вземи. – остави таблета и се пресегна. Взе чашата с водата, която беше на нощното шкафче и ми я подаде заедно с две таблетки Ибупрофен. Досетливка. Мамка, какво щях да правя без нея? Глътнах ги на един път и оставих чашата на другото шкафче и се отпуснах глава на възглавницата. Защо ми трябваше да подреждам така, да му се невиди? Повече нямаше да пия евтина водка. Никога повече.
- И какво, къде беше снощи? – попита вяло, в гласът ѝ се прокрадваше леко раздразнение.
- В някаква забутана кръчма, в която ме натровиха с евтина водка.
- Хххмм, и защо така?
- Ванеса, хайде стига де. За какво се правиш на интересна, сега?
- Не знааам, спомни си. – отново същият пренебрежителен тон.
- Какво ти става, бе зайо?
- Какво ми става? Какво ми става? Искаш ли да си поговорим малко? – остави таблета и ме гледаше през стиснати очи. Какво се случваше? Какво е станало снощи? Дали щеше да се ядоса, ако вземех да я питам?
- За?
- Спомни си.
- Неса...
- Спомни си снощи какво каза и ми кажи дали е истина.
- Ама...
Нямаше ли да е по-лесно просто да ми каже, да му се невиди? Но, неее все пак това беше Ванеса, а тя обичаше на всички да им е трудно, само на нея не.
![](https://img.wattpad.com/cover/199748607-288-k243842.jpg)
STAI LEGGENDO
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
Storie d'amoreИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...