Глава 34

2.2K 147 30
                                    




*Ванеса*

Цялата треперех. Чувствах се като затворничка в собственото си тяло. Дори вече и то ми беше чуждо. Беше ми студено, изпитвах нуждата да се покрия и не само заради това. Чувствах се мръсна. Тялото ми бе омърсено, но най-вече и душата и вече не принадлежаха на Юрош. Бяха му откраднати по най-зверският възможен начин.

- Бебчо, съжалявам. Не знам какво ме прихвана. Толкова много съжалявам. Прости ми, моля те. – това беше сигурно петият път, в който ми се извиняваше, но не му обръщах внимание. Не обърнах внимание дори и на баща му, който дойде преди малко. Единствено лежах и се взирах в една точка. Дори и не мислех за нищо. Бях изморена. Толкова изморена от всичко.

- Сине, момичето изглежда много слабо. Защо не идеш да ѝ вземеш нещо вкусно? Аз ще я пазя.

- Не иска да се храни.

- Вземи ѝ сладолед или шоколад. Никое момиче не ги отказва. Слушай ме като ти казвам нещо.

- Дообрее.

Чуваше се тропане, но не му обръщах внимание. Чудовището излезе само, за да ме остави с другото. Киро въздъхна и седна до мен на леглото и даже стисна ръката ми. Нямах сили и да я отдръпна.

- Толкова много съжалявам, миличка. Опитах се да го спра, баща ти също, но той ни надхитри. Съвсем скоро ще те измъкнем от тук, обещавам ти. Много им липсваш на всички, особено на баща ти.

- Тат-ко? – това беше първото нещо, което казах може би от час, ако не и повече насам. Сълзите се търкулнаха от очите ми преди да успея да ги спра, а бузите ми боляха от въздържание да не се разплача с глас.

- Да, Ванеса. Много му липсваш, а този твоят мъж се е побъркал и едвам го удържаха да не тръгне с мен.

- Кажи му, че съжалявам.

- Но, миличка ти няма за какво да съжаляваш. Ако някой съжалява – то това съм аз, че го създадох. Утре ще те измъкнем от тук. Момчетата разучават терена. Потърпи още малко. Ако можех щях да те взема още сега, но не е безопасно. Но искам да вземеш това. – напъха в ръката ми един сгъваем нож. – Баща ти каза да го използваш по всяко време, в което мислиш че ти е нужен. Може да е малък, но причинява щети като за голям. Отваря се само с едно натискане на копчето. С изскачащо острие е. Скрий го някъде, но искаме винаги да е в теб.

Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin