Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 27

*Ванеса*

- Какво? Как...как така? Но как? – лицето му се изопна с объркване. Присвиваше очи и вежди сякаш се напъваше да измисли нещо, а аз единствено плачех. След като изтърсих тези думи невидимата бариера се спука и сълзите потекоха от очите ми, а риданията ме раздираха.

- Бебе..

- От кога знаеш? – объркването отмина и гласът му излезе груб. Точно от тази реакция се страхувах най-много.

- От...откакто съм на седемнадесет.

- Заедно сме от почти шест месеца и ти никога не намери за нужно да ми кажеш. Мамка му, Ванеса, нали уж не криехме неща един от друг?

Беше прав, беше ужасно прав. Бях отвратителна лицемерка. Ядосвах му се, че премълчаваше неща от мен докато аз самата криех това от него в продължение на месеци, но в моя защита не мислех, че е толкова важно. Нямах си никаква шибана идея, че той иска деца или още по-малко, че ги иска от мен.

- Юрош, моля те...  - гласът ми беше умолителен, погледнах го право в очите и поклатих глава. Той въздъхна и прокара ръка през лицето си, проклинайки.

- Мамка му, защо не ми каза, зайо? Трябваше да ми кажеш по-рано.

- Беше ме страх. Съжалявам, толкова много съжалявам. Знам колко много го искаш, но аз не мога да ти дам това. – зарових лице в шепите си. Не можех да го гледам повече в очите.

- Ела тук. – за моя най-голяма изненада гласът му се смекчи и ме придърпа отново в обятията си, позволявайки ми да облегна глава на гърдите му. – Искам да се успокоиш, чуваш ли? Хайде, зайо, успокой се за да си поговорим. – шепнеше в ухото ми, но това не караше сълзите ми да спрат, ако трябва да съм честна, мисля че дори ги усилваше. Бях грешна пред него. Криех тази информация от него в продължение на месеци и в момента трябваше да прави всичко друго, но не и да ме утешава. Трябваше да ми вика, да крещи, да псува, дори и да ме остави и да отиде при друга, която можеше да му даде това, което аз не можех въпреки, че бях сигурна че болката щеше да бъде ужасна.

Не знам колко време се мина докато най-накрая дишането ми не се успокои и сълзите ми не пресъхнаха. Все още бях в обятията на Юрош, а той разтриваше нежно гърба ми и седяхме в пълна тишина.