*Ванеса*
Никола значи? Този ужасно много ми напомняше на Николай. Същата мазна физиономия и прическа сякаш крава го е излизала. Гнус.
- Аз съм Цвети. - подаде ръка и му се усмихна умерено. След това дойде ред и на мен.
- Ванеса. - той задържа ръката ми, а усмивката стигаше до ушите му. Каиш. Това разбира се, не остана незабелязано от Мария и ме изгледа злобно. Успях да изтръгна ръката си и я мушнах в джоба преди да се отдръпна от него.
- Ти с какво си ? - Мария го подкара. Чудесно. Просто чудесно. Давайте, разпитвайте те го. Нека седи още при нас. Защо самото му присъствие ме дразнеше толкова?
- Инстументали. Класическа китара. Вие?
- И трите сме с поп и джаз пеене. - Мария отговори и за трите ни и аз всячески се опитвах да не въртя очи през две секунди.
- А, някоя от вас занимава ли се с музика сериозно?
- Само Ванеса. Тя е нашата звезда. - Мария отвърна и челюстта ми заигра нервно. Много мразех някой да говори вместо мен.
- Нещо, което да съм чувал?
Нещо, коеро да е чувал? О, моля ти се приличаше ми на типичния гъзар от 33.
- В Пайнер съм.
- О, това е чудесно. Браво!
Искам по- бързо да минава този ден, мамка му!
...
Не го харесвах. Изобщо при това. Под тази цялата добра външност сякаш нещо ми понамирисваше и изобщо, ама изобщо не харесвах това. Не знаех кой беше той и какво изобщо правеше тук, но работата му хич не беше читава. И честно да си призная, радвах се че тук гъмжеше от охрана. И слава Богу, че лекциите ми свършиха и вече можех да се прибирам.
Надявам се незабелязано, защото този беше лепка и цял ден не ме остави на мира.
- Хей, хей, почакай! – Е, не! Можех ли да се направя, че не го чувам? По дяволите, нямах слушалки и нямах извинение. О, да му се невиди! Въздъхнах с досада и спрях. – О, чула си ме. – лицето му се озари с широка усмивка. Не ми стичаше това, че Мария цял ден ме гледаше на кръв, защото този се залепи за мен пък сега и това. Сякаш аз бях виновна, че ги привличах все такива баламурници.
- Какво искаш? - отвърнах с досада и усмивката почти залезе от лицето му.
– Чудех се дали би искала да отидем на по кафе или пък да хапнем нещо?
YOU ARE READING
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomanceИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
