Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 23

*Юрош*

- Ванеса?! – възкликнах, въпреки че беше глупаво защото тя не можеше да ме чуе. Мамка му, мамка, му! Това беше! Извратен кучи син! Знаех си, че има шибана уловка!

Ударих спирачките напълно и дръпнах ръчната без да ме интересува дали ще има време да спре и тя. Трябваше да я измъкна от тук.

Излязох от колата и отворих вратата на нейната. Подадох ѝ ръка и я измъкнах от колата, а тя хлипаше ли хлипаше. Не разбрах кога и моите собствени сълзи потекоха от очите ми.

- Какво стана? Добре ли си? Бебе, моля те кажи ми, че си добре. Не ти направиха нищо нали? Ванеса, моля те кажи нещо.

- Просто ме измъкни от тук. Юрош, моля те. – изхлипа.

- Ще ни измъкна от тук и ще го накарам да си плати, за това което ти причини. Имаш думата ми, Ванеса. Обичам те, толкова много те обичам! Ще оправя всичко, любима моя. Ще оправя всичко, кълна се. – наведох се и слях устните ни. Знаех, че ситуацията не бе от най-подходящите и нямахме цялото време на света, но трябва да я усетя. Трябваше да знам, че тя наистина е в ръцете и най-важното, мислех че тази целувка щеше да подкрепи думите ми. Тя смачка якето ми в шепичката си и ми отвърна със същата мощ. Чувствата които и двамата влагахме бяха като удар в слабините. Устните ѝ бях солени от сълзите, но дори и сега и двамата не можехме да ги сдържаме и се търкулваха една след друга по бузите ни. Тя беше добре и беше в ръцете ми. Това ми беше най-важно.

- Хайде. – отдръпнах се от устните ѝ и без изобщо да се замислям я хванах за ръката и я поведох към колата ми. Отворих ѝ пасажерската врата и ѝ помогнах да се качи преди и аз самият да се кача. Облегнах глава на кормилото. Какво се случваше, мамка му? Главата ми беше каша. Вече нямах представа за нищо. – Знаеше за това нали?

- Знаех. Той ми каза, но и дочух част от разговора му с един от доверениците му...Киро май се казваше. Ставало дума за някакво отмъщение, но не разбрах към кого, а ние сме били просто пионки.

Каза нещо подобно и по телефона, но мамка му, в това нямаше никаква логика! За какво сме му ние на него?

- А какво ти каза?

- Че, ако ти позволя да биеш ще ни пусне и двамата невредими, но не трябва да махам маската докато не стигнем финала.