Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 8

*Ванеса*

Порно. Най-добрият ми приятел правеше порно. Мъжът, в който съм влюбена от дете правеше порно. Е, това вече трябваше да е сериозна подигравка с мен. Гледах и не можех, не исках да приема че е истина. Въпреки, че...е, ами мечтите ми се сбъднаха и се оказа че беше ДОСТА надарен. Дали имаше солови клипчета? Мисля, че това вече беше нещо, което можех да гледам без да искам да убия онези всичките курви. Не, отново се разсеях. За какво говорех? А, да за безкрайното си възмущение от заниманията на моя любим.

Да, знам нямах никакво право да се ядосвам и бля-бля-бля но той чукаше всяка друга освен мен. Е, как да не се ядосвам в такъв случай? Какво имаха всички тези, което нямах? Нищо. Абсолютно нищо. Имах си цици, е все пак не бяха грамадни но бях стигнала C чашка, имах стегнат задник, нямах корем. Какво имаха те, което аз нямах? Е, да не бяха девствени, но това не означаваше нищо. Можеше да не съм била с мъж досега, но пък знаех върховни техники за умопомрачаващи свирки и Юрош наистина изпускаше доста.

Затворих лаптопа и се облегнах на дивана с дълбока въздишка. Имах нужда от цигара и от поне още една бутилка вино.

Добре, де тези неща защо все на мен се случваха? Не стига че от години горя по него, а той дори и поглед не ми отпраща, ами пък и се оказа, че нашият се прави на порно актьор.

Този път моят телефон беше този, който звънеше и вдигнах само защото беше Хриси.

- Какво става, къде ми се губиш?

- Нищо. – въздъхнах. – С Перко си правим компания. – направих всичко възможно да звуча нормално и се молех на всички богове да не разбере, че всъщност ми имаше нещо.

- Всичко наред ли е, братле? Нещо ми звучиш сдухано.

- Спи ми се, прекалих с виното.

- Твойчкият къде е?

- Не знам.

- Е, как така?

- Е, ей така Християна, хайде стига си ме дразнила пък и ти.

- Добре, добре. Звънни като си в настроение.

- Добре – затворих ѝ и метнах телефона до мен. Перко изхленчи нещо и положи глава на бедрото ми, взирайки се в мен с големите си кафеви очи.

- Ех, Перкооо защо баща ти трябва да е такъв тъпак... - не очаквах отговор на този въпрос, просто защото никой не можеше да ми отговори на него. Все още бях шокирана от това, което видях. Повечето от момичета даже бяха и завързани, а грубостта с която ги чукаше беше прекалена. Това значеше ли че и с мен ще прави така, ако вземеха да ни се получат нещата? Не мисля, че бих била способна на понеса подобно нещо. Защо изобщо мислите ми течаха в тази посока, по дяволите? Какво се очакваше от мен да направя? Да му държа сметка за нещата, които прави? Че коя бях аз за него? Не му бях гадже, единствено приятелка.