*Ванеса*
(Осем месеца по-късно)
Да си бременна беше много яко, но не всеки път. Например, сега имах извинение да мрънкам нон-стоп и да си изяждам теглото в храна, не че преди не го правех, но сега беше мнооого по-забележимо. За цялата бременност бях наддала общо двайсет килограма и на фона на моите петдесет сегашните седемдесет изглеждаха леко плашещо, особено с щръкналият ми корем. Още от началото бях с голямо коремче и точно, заради това баба Мая ми каза, че ще е момче. И взе, че се оказа права.
Щях да бъда мъжка майка и ме беше страх, мамка му. По моите наблюдения момичетата бяха по-лесни за отглеждане.
Не, че не бях щастлива; напротив даже. Нямах търпение вече да излиза и да го нагушкам.
С Юрош все още не бяхме стигнали до взаимно съгласие за името, защото тъпото теле си държеше на неговото, че първото ни дете трябва да има сръбско име докато пък аз си упорствах за българско, и по-конкретно исках да го кръстя на тати.
- Добре, какво не му харесваш на Андрей или Бранимир, Горан също е хубаво?
- Разкарай ми се от главата с тези имена. – махнах с ръка. - И също така първо дете на починал не се кръщава.
- Ама, зайооо...
- Няма зайо. Детето ще е кръстено на тате и точка.
- Добре, дай поне с две имена да е.
Две имена? Е, добре ей тук вече ме привлече. Идеята за две имена винаги ме е изкушавала даже още от преди да узнаем пола си бях харесала за момиче Елена-Катерина или Елена-Ясмина. Много ми харесваха, да му се невиди! А, за този малък каратист с втори дан черен колан щяхме да видим какво ще измислим. Бях му измислила много хубави имена, които просто трябваше да комбинирам някак си. Бях си харесала Иван и не ме интересуваше, че е масово, вече казах Калоян, Йоан, Ивайло, Симеон все такива простички и красиви имена.
- Ще си помисля, но всичко зависи дали комбинацията от имената е хубава. Хайде, сега ела да ми помогнеш да се оправя, защото закъсняваме за вечерята в нашите, а има джоланчета с картофки.
- Хайде, прасенце мое ненагледно. – засмя се и ме целуна.
Вече толкова много време бяхме, че дори не му се обиждах, за това че ми казваше „прасенце", а и аз си знаех, че бях.
DU LIEST GERADE
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomantikИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
