Глава 22

2.8K 148 39
                                    




*Юрош*

Аз съм най-големият глупак на света. Мамка му, мамка му, мамка му!

Не съм с всичкият си, мамка му! Как можах?

Опитвах се да се свържа с нея с часове, но или ми затваряше или направо не ме и отразяваше докато накрая не можех да осъществя какъвто и да било контакт с нея, а най-лошото...започваше да се стъмва и си нямах и на представа къде. Веднага след разговора ни отидох до университета ѝ, но без успех нямаше я никъде и вдигнах охраната ѝ във въздуха, за това че я бяха изтървали от поглед. Обадих се на Хриси, обадих се дори и на близнаците, но нея я нямаше. През цялото време се молех тя да е добре и да не е била сериозна за това, което каза защото мамка му, нямаше да понеса противното Проверих вкъщи, но и там я нямаше. А, апартамента...беше си взела всичко. Беше ми оставила и ключа на масата. По дяволите!

Защо бях такъв глупак? Сам съм си виновен. Не трябваше да ѝ говоря така, не трябваше изобщо да се държа така с нея, но по дяволите опитвах се да я предпазя, а скандалите изобщо не влизаха в плановете ми. А, сега? Нямах си и на идея къде е или какво прави. Ами, ако Емануел ѝ беше направил нещо? Да му се невиди, трябваше да говоря с чичо. И трябваше да го направя веднага.

- Хайде бе, хайде, бе, караай! – натиснах клаксона. Този пред мен хем изобщо не си даваше зор да кара хем беше в крайна лява лента и ми идеше да го залепя за мантинелата, защото на всичко отгоре и беше смотаняк, който не ми даваше да го изпреваря и ме засичаше постоянно. Кой му даде книжка на този имбецил?

Телефонът ми иззвъня и когато видях името и номера се ококорих. Слава Богу! Плъзнах зелената слушалка моменталически.

-    Зайо, къде си? Цял ден те търся, моля те, кажи ми че си добре.

-    Зайо Байо в момента е при Кумчо Вълчо. Нещо да му предам? – самодоволен мъжки глас избуботи в слушалката и кръвта ми се смразил. Не, не, не, мамка му, не!

-    Емануеле, кълна се само и косъм да падне от главата ѝ, ще те убия! Ще те убия и ако трябва ще те излежа, но не я докосвай, чудовище такова. Тя няма вина.

-    Така е, няма, но пък е ключа е нещо, което желая от години насам.

-    Тя къде е? Искам да говоря с нея, трябва да знам, че е добре.

Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora