Глава 7

3.4K 180 71
                                    

*Ванеса*


Реших да взема да послушам мама и наистина започнах да вземам нещата в свои ръце, защото то се беше видяло че той няма да поддаде първи. Редовно му изпращах по-така снимки и го карах да избира или пък лепях Полароидчета на огледалото в банята и също го карах да избира обаче с думите „Бих праснал" и „Бих праскал цял живот" и също така всяка вечер си търсех ново оправдание, за да се напъхам в леглото му. Знам, знам държах се жалко, но какво да направя? Чакам го от години насам и той не идваше сам. Исках си го. Той си беше мой...трябваше само да му го набия в дебелата тиквена глава. Замислях се и за другите неща, които ми предложи, ама май щях да ги оставя за някой друг път, че щеше да му дойде в повече.

Нощите, в които той се прибираше в ранните часове на нощта, посинен или пиян зачестяха и вече ми идваше в повече. Знаех, че има неща, които криеше от мен и на няколко пъти се опитвах да подхвана темата, но той се правеше на приятно разсеян и никаква информация не извличах и бях на път да го убия с пистолета, който получих за осемнайстият си рожден ден, ама не казвайте на мама.

Това беше поредният скучен ден в музикалното и ми се щеше да бъда навсякъде другаде, но не и тук обаче нямах особено голям избор. Предпочитах да уча Поп и Джаз пеене вместо нещо скучно, което дори нямаше да ми трябва. И да, нямах търпение да стане един, та да ми свършат лекциите и Юрош да дойде да ме вземе, защото колата ми се счупи и докато не я направеше той щеше да ми бъде личен шофьор, не че се оплаквах де. Даже напротив, екстра си ми беше единствено трябваше да се възпирам да не го хващам за ръката докато тя беше на скоростният лост както правеха влюбените двойки.

...

-         Здравей! – усмихнах се щом се качих в колата му и го целунах по бузата.

-         Как мина днес? – попита, той самият усмихвайки се и едва не прехапах устни. Изглеждаше толкова секси, когато се усмихваше.

-         Скуучно. Цял ден си мечтая за момента, в който ще ме вземеш и големият дюнер който ще ме заведеш да ям.

-         Омръзна ти диетата, май-май – засмя и аз го изгледах тъпо. Той сериозно ли каза това?

-         Първо на първо, цяла пролет и цяло лято се съобразявах какво ям и постоянно бъхтех във фитнеса и сега, когато аз искам да хапна нещо нормално ти ми се подиграваш.

Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)Dove le storie prendono vita. Scoprilo ora