Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Епилог

(2 години по-късно)

*Юрош*

Никога не съм бил по-щастлив. С Ванеса бяхме заедно вече от цели седем години и точно за годишнината от сватбата ни и тридесетият ми рожден ден, тя ме дари и с прекрасна дъщеричка.

Ясмина беше същинско ангелче и пълна противоположност на брат си. Иванчо беше чисто въплащение на дявола, но си го обичахме. Той си беше нашето дяволче, но поне не ни беше скучно с него. Все щеше да намери някоя нова гюронтия, която да стори.

Наложи се в последният момент да ни резервирам някъде почивка, защото Ванеса страдаше от тежък случай на Следродилна депресия и исках да я разнообразя малко. Хич не исках да оставим Ясмина едва месец след раждането ѝ и Иван при баба им и дядо им, но се налагаше. Двамата с нея имахме нужда от малко време насаме, а и виждах че тя имаше нужда отново да се почувства желана, въпреки че никога не спирах да ѝ го показвам. Предполагам сексът късно през нощта или в малките пролуки време, с които разполагахме вече не вършеше работа. Все пак беше жена, а жените обичаха да бъдат ухажвани, да им се показва че са желани. И точно заради това Белиз ни зовеше.

Щяхме да останем там за десет дни и въпреки, че знаех че децата щяха да ни липсват ужасно много с майка им заслужахме малко време насам. И честно да си призная не очаквах да се навие толкова бързо. Както ѝ казах и така започна да си приготвя багажа. Дори не трябваше а я обеждавам колко тази почивка би ѝ се отразила добре. Не я разбирайте погрешно, Ванеса обичаше и двете ни деца с цялото си сърце, но просто в определени моменти човек има нужда и от малко време за себе си. А, и да не говорим, че с Иванчо не бяхме мърдали никъде освен на вилите за Нова година, Великден, на море и до Слишовци, където чичо имаше вила и ходихме с компанията, когато ни доскучаеше.

Снощи едвам-едвам се разделихме с децата, Иванчо горкият не ни отбеляза особено, защото знаеше че сега при баба му и дядо му ще настъпи пълна анархия, а всички заръки които Ванеса даде на леля бяха просто смехотворни.

Кацнахме на летището в Белиз някъде към дванайсет на обяд и от там отидохме с яхта до Кей Колкър и колкото и да исках да я почна още с влизането в къщата, която бяхме наели просто бях прекалено уморен дори, за да го вдигна от целият този над десет часов полет. И затова просто се гушнахме и заспахме.