*Юрош*
- Довечера сме на 202-ра. Девет часа там.
- Не мога, брат. Имам планове,
Бях загубен. Просто загубен. Ванеса щеше да откачи, бях сигурен в това.
- Пак ти казвам, Емануел, не мога днес. Имам планове.
- Не ме интересува какви планове имаш. Тази гонка е записана още от преди две седмици и е най-скъпата, която организирам досега. Най-добрите от ундърграунд рейсърите на Балканите са тук тази вечер, така че не ме предай смотаняк такъв! Идваш и точка, а ако не дойдеш не искаш да знаеш какви ще бъдат последиците.
О, мамка му! Бях тотално прецакан.
*Ванеса*
Не е за вярване. Заеба ме. Тъпакът му с тъпак ме заеба поради необятни за мен причини. Нямаше нито да вечеряме, нито нищо. Бях бясна! Как можеше да е такъв, мамка му? И да не ми каже нищо? И телефона даже не си вдигаше. Не го разбирах, наистина не го разбирах. Нали уж това трябваше да е нашата вечер? Ама, уж. Трябваше да разбера къде е и какво е по-важно от мен и първата ни вечеря като двойка. Не можеш да ми кажеш, че ме искаш от години насам и ме желаеш и накрая щом вземе да ти се отвори парашута ти решаваш да офейкаш.
Не става така. Това е като девствена курва – оксиморон. Няма смисъл. Не могат да съществуват заедно. Като динозаврите и хората. Не знам, просто не знам, идеше ми да заплача от гняв. Е, вярно още не бях започнала да приготвям нищо, но все пак. Беше гадно да ти се каже нещо и след това да се отметне и даже не ми каза защо гадината му с гадина. Трябваше да го намеря, мамка му. Трябваше да знам какво прави и имаше само един човек, който беше достатъчно лесен за манипулация та да ми помогне с това начинание. Точно така – Адриян. Ако имаше някого достатъчно тъп, че да се хване на блъфирането ми и заплахите, то това беше Адриян.
Грабнах телфона си и го набрах. Пуфтях нервно докато накрая не ми вдигна.
- Ало? – извика във слушалката, а около него беше шумно. Сто процента беше с него. Сигурна бях.
- Адрияне, трябваш ми за малко. Къде си?
- Е, ъъъъ, при баба съм на гости. Що?
Абе, ще ти дам аз една баба на тебе.....баба му в момента беше във Върна на свиждане на сестра ѝ, понеже е в болница.
YOU ARE READING
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
RomanceИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
