Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 19

*Юрош*

Тази сутрин събуждането хич не ми хареса. Първо, защото Ванеса не беше в обятията ми и второ защото бях гол и ми беше студено.

Лежах някъде около две минути колкото да се разсъня и тръгнах да я търся, което не ми отне много време тъй като чух че душа беше пуснат и тръгнах с усмивка на там. Започвах да свиквам все повече и повече с факта, че бяхме заедно. Секса и интимните ни моменти като цяло си оказваха влияние, въпреки че сме заедно само от няколко дни се усещаше сякаш сме заедно от години. Може би факта, че се познаваме от деца си казваше своето.

Влязох в задимената баня, а тя беше обърната с гръб към мен и беше заета да си тананика докато сапунисваше тялото си. Как беше възможно да прави възможно най-битовите неща като къпането да изглеждат толкова секси? Притежаваше някакви свръхестествени сили...това бе единственото логично обяснение, с което разполагах.

Бавно, много бавно се промъкнах зад нея и веднъж щом бях достатъчно близо до нея обвих ръце около талията ѝ и тя ме възнагради с един оглушителен писък.

- Оф, бе Юрошеее! Нормален ли си? Изкара ми акъла.

- Съжалявам. – целунах я по рамото. Не съжалявах. – Опитах се да ти дам сигнал, че съм тук но беше прекалено заета да пееш Никой не може.

- Не е вярно, пеех си Total eclipse of the heart.

- Мхммм, и миналият път така каза като те хванах с Тони Стораро и Милион звезди. – засмях се и можех да си я представя как върти очи и се цупи понеже знаеше, че бях прав. – Както и да е, къде ми се губиш? Знаеш ли какво е да се събудиш с бясна ерекция, която просто те моли да се стопли в теб и да видя, че те няма?

- Твой проблем. – сви рамене.

- Не мисля.

- Би ли ме оставил да се изкъпя? Трябва да излизам с мама.

- Ммм, а целувка за "Добро утро" няма ли да получа? – измърках в ухото ѝ и захапах меката му част. Подсмихнах се, когато я чух да въздъхва. Прокарах нежни целувки надолу по шията ѝ и намерих онова скрито местенце, което я караше да скимти.

- Руши, сериозна съм. Мама трябва да дойде да ме вземе в девет и половина, а сега е девет без петнадесет.