Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 36

*Ванеса*

Всичко ми се струваше сю-реалистично. Не можех да повярвам, че него вече го нямаше и отново бях в ръцете на Юрош. През целият път до България не ме пусна. Искаха да ме вкарат в болница, а на мен тази идея хич не ми харесваше. Юрош щеше да разбере и тогава щеше да стане страшно. Щеше да разбере, че съм омърсена и щеше да ме остави, а това нямаше да го преживея.

През целият път не обелих и дума, колкото и въпроси да ми се задаваха. Не можех. Питаха ме дали съм гладна. Клатех глава отрицателно. Питаха ме дали съм жадна? Клатех глава отрицателно. Как да бъда? То ми се гадеше, а главата ме болеше ужасно.

Не бях пила вода, може би откакто Никола собственоръчно реши да ме налива с нея и я повърнах малко след това и в самолета, когато ми стана лошо.

Когато пристигахме първата им задача бе наистина да ме вкарат в болница на системи. Там получих и първата си баня от два дни насам.

Часове наред ме подхвърляха между отделенията. То не бяха рентгени, скенер на глава, кръв и урина и разбира се, вагинален преглед. Мама беше неотлъчно до мен и хвърли цял тантрум, когато ѝ казаха че трябва да напусне за да ми направят тестовете. И по-добре. Не исках да разбира, че дъщеря ѝ бе изнасилена. Два пъти. Не исках никой да разбира.

- Спиш ли? – лекуващият ми лекар влезе в стаята. Беше млада чернокоса висока жена и изненадващо за мен беше любезна.
Бях се свила на кравай с гръб към вратата и не я удостоверих с поглед. А, да и също така беше гинеколог. Мразех болниците и в червата си. Напомняха ми на времето, в което майка ми ме влачеше постоянно по тях заради кистите. Исках единствени да се прибера и да се свия на кълбо в стаята си.

- Резултатите от тестовете ти са готови. Виж, не съм казала на никого, но мисля че трябва да поговорим. – чух я да сяда на стола до леглото ми. – Имах съмнения още преди резултатите да излязат. Още тогава открих наличие на семенна течност във влагалището ти, но не казах нищо. Добрата новина е, че не си заразена с нищо и не си бременна.

Това вече го знаех. Е, поне второто де. Щеше да е истински късмет, ако вземех та забременеех.

- Нямаш вътрешни наранявания или фрактури. Всичко е в нормите, но защо не ни каза че са те изнасили? Трябва да подадем жалба и виновника да си понесе последствията. Не бива да си мълчиш за това. Точно заради това на извършителите им се разминава, защото всички си мълчат. Говори, Ванеса. Нищо няма да загубиш, ако кажеш. Помисли за всички други жени, които са били или все още са потърпевши на сексуално посегателство.
Нямаше да загубя нищо ли? Юрош нищо ли беше. Не беше правилно да го лъжа, но не можех и да му кажа. Щях да го загубя завинаги, защото той нямаше да го преживее. Не можех и да продължавам да бъда във връзка преди да се изясня сама със себе си, преди да се науча да живея с това.