*Юрош*
Всичко около мен спря. Очите ми замъглиха всичко друго освен онзи, които другата охрана държеше. Дори не знаех кога бях стигнал до тях, но изфучавайки от тоалетната, отивайки право там грозното му лице се запозна с железният ми юмрук от близо.
- Юрош, не! – чух я да пищи и заедно с останалите да се опитват да ме дръпнат от него, но това нямаше да стане. Никой не докосваше нещо мое, дори и да нямах право да го казвам.
- Господине, молим ви да се отдръпнете от човека преди да се наложи да викнем полиция.
- Млъкни бе, jebem ti bre mater u picku krvavu!
- Братле, стига. Това е достатъчно, Алекс се погрижи за него. – Адриян се опита да всели малко разум в мен, но аз си знаех своето. Да, де но Алек ѝ беше брат, а аз...аз ѝ бях...някой. Аз ѝ бях някой и в ролята си на някой и всеки друг, който я се опиташе да я докосне щеше да бъде или с разбит нос или с фрактура на някой крайник.
- Брат, стига! В районното ли искаш да осъмнем?
- Юрош, моля те спри. Не си заслужава. – усетих нежната ѝ ръка върху рамото си и веднага спрях. Обърнах се леко и видях разтревоженият ѝ поглед, а той ми подейства като ритник между краката. Мразех да я виждам разтревожена или тъжна. Мамка му!
...
Таксито спря на няколко пресечки от къщата на леля и чичо и Алекс слезе, но остави вратата отворена.
- Ванеса? – каза приканително, но просто поклати глава.
- Не. Ще се прибера с Юрош.
- Ванеса! – каза предупредително и тя подпали. Буквално подпали. Огньовете избухнаха в очите ѝ и ето тук Ачо разбра, че направи грешка.
- Казах ти, че се прибирам с Юрош и точка! А, ти по-добре не ми дръж такъв тон, освен ако не искаш да кажа на тате и и двамата знаем, че това няма да завърши добре за теб. Затова поне веднъж послушай кака си и спри да се държиш като пълен бастун! Ще правя каквото си искам, достатъчно голяма съм и нито ти -
- Наистина мисля, че е по-добре да се прибереш у – тръгнах да казвам, но тя ме прекъсна на момента.
- Млъкни! И както казвах, нито ти, нито който и да било друг можете да ми кажете обратното! – ако до преди малко беше ядосана, сега вече беше направо яростна и то не заради друго, ами заради това че я прекъснах. Опаа! Много мразех да присъствам на спорове между тях двамата, защото единият ми беше най-добър пр
BẠN ĐANG ĐỌC
Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)
Lãng mạnИскам я откакто се помня, но тя винаги ме е виждала като приятел, като брат. За нея аз съм само това, а за мен тя е всичко. Тя е любовта, тя е вечността, а аз съм нищо. Син на някогашен мафия лидер, а работя като прост механик. Занимавам се с уличн...
