Тя е Моя (ВИС-3 №2) (18+) (ЗАВЪРШЕНА)

Глава 26

*Юрош*

Между мен и Неса нещата върваха добре вече. Също и с леля и чичо, смея да твърдя. Обаче с Алекс...тегаво беше положението. Разбирах го, но пак ми се струваше прекалено. Ако имах сестра и разбера, че най-добрият ми приятел спи с нея, най-вероятно и аз щях да реагирам така.

- Какво мислиш за тази? – Ванеса излезе от пробната с поредната рокля. Този път беше тъмно зелена дантелена, с ръкав до лакътя и показваше прекалено много.

- Зайо, казах ти вече...с всяка една изгледаш възхитително. Просто избери една и да вървим.

- Това каза за всичките десет, които пробвах. Просто ми кажи коя ти харесва най-много. Не е толкова трудно. Защото, ако трябва да съм честна с нито една не се възприемам. Искам нещо бляцкаво, като за дискотека например.

- Бляцкаво? – сбръчках вежди. Това пък сега какво беше?

- Да, Юроше, бляцкаво. – отговори докато се оглеждаше в огледалото с критична физиономия. – Нее, тази рокля прави задника ми да изглежда огромен. И не, хубаво огромен. Махам я, отиваме в друг магазин. – скри се обратно в пробната и аз останах с вдигнати ръце. Е, сериозно ли? За какво тогава си отвисях тук цял час? Не, не, не това ми беше последният път, в който идвах с нея да си пазарува.

Бог ме спаси, когато влязохме в поредният магазин и още от входа, тя буквално като гарга се залепи за нещо, което по-скоро приличаше на блуза отколкото на рокля, но цитирам беше „Бляцкаво".

- Тази е. – излезе от пробната и ми се представи. – И това с един бежов чорпогащник или може направо и без и с тези моите велурените ми високите ботушки ще бъда просто великолепна.

- Не е ли малко късо?

- Неее, щом ми покрива дупето значи е екстра.

Специално заради това го навири във въздуха и аз затворих очи и въздъхнах. Спокойно, Юроше, не ѝ се карай, спокойно, Юроше, спокойно, стресът води до намалена потентност...

- Това ли е?

- Да, бебе, взимам я.

- Добре. – Слава богу!

...

(Няколко месеца по-късно)